Стихове и поезия от съвременни български автори
Безсилно
Дори един от друг да отлетим,
секундите минават и отнемат
последните остатъци от грим.
Аз повече не мога да се крия - ...
Моята Гибелна Участ
Не на любов, на война приличаше това помежду ни!
Кървав камък държа в премръзналите си длани, а той отказва да бие...
Върни се поне, върни се при мен за последно да ме доубиеш...
И без това не е живот, това, което подари ми! ...
Където умът не достига
Отвъд небето, отвъд нощта.
Там, където умът не достига
аз пак ще мечтая...
И връщам се в дните. В моя живот. ...
Съвременни палачи
те обесиха слънцето
с черно въже,
после вдигнаха тост
и замезиха с бялото му сърце. ...
Бяла прегръдка
дето нежно се плъзга по облия гръб на Балкана
и загръща града, голотата му страшна да скрие,
за да може и той пременен насред зима да стане.
Но се спускат коли и дълбаят релефни пътеки, ...
Момчетата от улица „Младежка”...
Момчетата от улица „Младежка”
невярващо пораснаха... Но факт!...
А връщат се във възрастта момчешка
те в спомените и щуреят пак... ...
Бог те милва притаен
Ти криеш зад стена от маски,
рисувани от цветна длан –
сърцето в розово и страстно,
покой от синьо изтъкан. ...
Продължение №14 (поема за баща ми)
Пребиваване в Първомай
,
След моя Острец злополучен
се върнах аз във моя край ...
Продължение №13 (поема за баща ми)
За малко пак се разделихме…
Щом майка ми дойде при нас,
в Острец се всички настанихме,
баща ми само не бе с нас! ...
Продължение №12 (поема за баща ми)
А всяка събота следобед
си идваха със камион…
И тъй измъчените роби
поглеждаха и своя дом! ...
Продължение №11 (поема за баща ми)
А в село наш`те комунисти
решиха да си отмъстят,
и пак с ръцете си нечисти
решиха да ни отстранят! ...
Път
като откровение... Като в приказка,
само стъпките ми в тихото хрущят
и раждат в приказното истинност.
Вървя... и сипе се снегът... ...
Затворена
О, ден кошмарен може би си сън.
Съдбата си във този миг проклинала
за щастието литнало навън.
Затворена в килията си стъклена, ...
Сбогуване
настъпил е моментът да напусна таз земя.
Ненужна е тъгата тежка във вашите сърца,
подготвен бях да посрещна неизбежната съдба.
С всички мигове дарени ми от вечността, ...
Подсвиркване
Тя цялата е цвят,
палитра,
в издрано някакво платно,
прелива в пъстрите пастели, ...
Думите
И си ги пазя, милвам и обичам.
Рисувам им измислени слънца.
Най-често цветни дрешки им обличам.
Разплачат ли се - кротко ги теша. ...
Когато си отида
недей за мен, сълзи не проливай,
на моя стих ти остани във плен,
усмихвай се, от спомена отпивай!!!
Когато си отида някой ден ...
Лош герой
името на хиляди жени.
Аз онази съм, която може
в ръцете си да го стопи.
И когато теб те няма, ...