42 000 резултата
Аз умирам и светло се раждам –
разнолика, нестройна душа.
Димчо Дебелянов „Черна песен“
Да млъкна иска тишината,
гълчавата – да вдигам шум. ...
  100 
И се превърнах в есен изведнъж,
угасна лятото в очите уморени.
От тях наместо смях, потече дъжд
и плъзна хлад по тънките ми вени.
А златото на моите коси ...
  219 
По "Щурците"
Кълнем се никога да не те забравим!
О, не, не само две следи остави ти!
Веселина, Веселина, кой ще те люби сега?
И вървим след тебе тъжни сенки... ...
  176  19 
Не стига, че си
долно ко*еле,
ами и трябва
да търча след теб.
Заявка за ...
  121 
Роклята ти – от дантела,
а пред теб стои познат глупак.
Чудиш се какво ще поиска пак.
Комплимент прави ти,
захласнат от сиянието ти магнетично, ...
  73 
На рока ни ти си беше икона,
сред най-великите от певците!
Не може да спре на нас стона -
отиде си геният от "Щурците"!
Песните ти велики ни грабват, ...
  252 
Мачти разнежени
свеж вятър гони.
Взори – премрежени,
с цвят на сезони.
Бисер в косите ѝ – ...
  135 
Бодигарде, ти си като сянка
на навело клоните дърво…
Не тъгувай за дървото – жалко,
но самотно винаги било.
Нека бъдат светли твойте мисли, ...
  58 
Слънце над плажа,
бели вълни.
В трепет миражен –
кей отстрани.
Сякаш безкраен ...
  77 
Разля се мъркане в сенчестия мрак,
тихо се движи, без звук, без знак.
Очите ѝ светят като пламък в нощта,
със себе си носи дълбока следа.
Тихо, грациозно, сякаш дух в мъгла, ...
  68 
Вятърът вдига вълни.
Вълните носят риби.
Рибите са захапали кукички.
Кукички, хвърлени от рибари.
Рибарите дойдоха с лодките. ...
  121 
Бе Кръстовден и Христос
тръгнал бе накъм Калето –
в пепел и вретище, бос,
с пъстра бъклица в ръцете.
Долу дремеше Свищов ...
  89 
Като карфици във паметта ми
мигове нови сега се забиват.
Радост, успехи, провали и драми;
с нея вселената аз преоткривам.
В мене е пролет, нищо че есен ...
  157 
Продавам роман ненаписан.
И бъдеще - също продавам.
Ще купя с парите
това, което не ги притежава.
  112 
Усмихва се небето, а душата
отпи от облаците синева.
Вятърът дърветата намята
с коприна златна - есенни листа.
Събрала в шепа слънчеви целувки, ...
  101 
Правя кафе
и мълчаливо приемам монетите
на уморени мъже,
на жени, загубили вяра в късмета си.
Връщам рестото точно, ...
  164 
Сложих банан
в устата на змията –
да не ме хапе.
Сега тя е търпима –
за мен, не за себе си. ...
  87 
В гнездото на душата те очаквам
да долетиш, за да измътя спомен –
нежно да измие всички рани,
които си ми причинил неволно.
Наесен щъркелите странно се завръщат – ...
  88 
Времето неумолимо тича
и чертае бръчки по лицето,
а на мен така ми се обича!
Любовта балсам е за сърцето.
Всъщност май неправилно го казах. ...
  136 
"Мое лято"
Листите на календара се ронят в тишина,
като есенни листа, носени от свобода.
Отиде си лятото – пъстро,
с емоции незабравими, цветно и красиво, ...
  102 
Когато трупаме трупове,
слушаме органа и тупват в дупките.
Веселите гробари с мъх под ноктите -
барабанят по ковчезите.
Мъглата е наглото копеле, ...
  103 
Не исках, ала стана трудно –
наведената ми глава
съобразява вече мудно.
На тротоара – куп дърва.
Заплаках за зеленото, отнето ...
  137 
Ще преглътна и тази горчилка.
Дай от шкафа запаса с локум.
Тоз квартал заприлича на спирка.
А шофьорът - пиян е... и луд.
Друса здраво. Спирачките свирят. ...
  228  14 
Не плачи ти, не тъжи
и без това за малко сме със тебе
заедно дори уви, един живот е малко време.
Добре го знам и пак боли
щом дойде време за раздяла ...
  92 
Бил си във Италия, когато
опитал си от тяхното джелато.
В Трастевере си хапнал вкусна пица.
Излязъл си от сивата матрица.
Докоснал си фонтани на Бернини, ...
  113 
Двадесет и втори век отмина,
Третата световна отшумя,
седнаха в подземното казино
Àдам Попдраганов и Змия.
Адам бе човек, а пък змията – ...
  274  14 
Ciel macédonien
Je marche à travers les arcs-en-ciel de quelqu'un d'autre
Je bouge mon âme
dans une petite valise
et j'oublie toutes les pierres ...
  68 
В леден плен е цялото ми същество
от светлина едва ли ще трепне то
Слънцето отдавна е в покой
а душата ми в замръзнал застой
И как да излезе думичка красива от мен ...
  131 
Като коте се гали днес утрото в мен,
мърка тихо, преде светлината.
И се влачи денят като рис по корем,
тихо дебне да сграбчи Земята.
А светът, все така от съня гурелив, ...
  111 
Най-шумни са неказаните думи.
Крещят във мислите на кръст разпънати…
Преглъщани,
изтръпнали,
обрулени, ...
  229  17 
Заплака небето, рони сълзи дълго и тихо.
Дърветата голи зъзнеха, свели ниско чела.
Вятърът палав открадна пъстрите им дрехи
и застла чуден килим върху голата земя.
Скри под него драките, калта, камъни остри, ...
  445 
....Житие & Битие....
Не Циганин, а Бог първо прокле рода и земята,,
проклетията си изрече Tой лично... от устата.
Така и стана... род против род, а ,змията виновна.....
И стана та написа нов завет.. като, "наука "основна.. ...
  105 
Видях се в лодка на незнаен ден,
без грижи и потъващ до покоя!
Мълчанието люлееше в сатен,
напрегнатите мисли над прибоя.
Брегът на Странджа бе пред мен, ...
  136 
Да можеше да видиш слънцето,
ах, щеше да плени сърцето ти.
Но не можеш, защото сляпа си —
изгубила си се в тъмното.
Да можеше да чуеш вятъра, ...
  129 
Не съм поет... и ми личи.
Прощавайте, че ви споделям,
това което в мене ври.
Ела, щом искаш... смело стреляй.
Аз нямам меч, ни пушка с щик. ...
  215  10 
Събудих се тъжен
с' сърце натежало,
с отпуснато тяло,
и вкус в мен на въглен.
Но трябваше зъби ...
  108 
Пониква лозето след пухкав дъжд,
събира капките изплакани тогава,
когато в пролетно кълбо се съберат
копринените цикли в небесата!
Разстила се омайваща вода, ...
  135 
Дори не разбра от какво ме боли
не защото пред теб не застанах,
не защото не пророних сълзи,
не защото премълчах и не казах,
а защото не можеш да разбереш ...
  143 
Вълните прииждат към мене,
а после се плъзгат назад.
Къде сте така устремени –
разбива ви тъмният скат!
Морето безкрайно немее – ...
  99 
Последен полет ви беше това.
Последният път към небесата.
За болка и мъка са тези слова,
за поредни жертви на съдбата.
Тъгувам за летците безутешно аз, ...
  251 
Предложения
: ??:??