41 848 резултата
Пак
рухвам
н а г о р е
в безтегловност
с ум л у н а т и ч е н . ...
  93 
ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
LIII. AНАТОМИЯ НА ЗАГУБИЛИЯ
Загубих като в стара крипта,
стаила мощи на отшелник,
душата си, непревъзпитана ...
  131 
Имах седем възела днес да развържа.
В първия плаха надежда,
беше се вкопчила здраво.
Сега пак ще се уча да живея без нея.
Във втория възел бях вплела мечта, ...
  106 
Сутрин рано, когато започва денят
вън синигери пеят и славеи трели извиват
Слънцето тръгва на запад по своя си път
а лъчите му с жар хоризонта безкраен заливат
Сутрин рано, а сякаш ти раждаш се пак ...
  85 
ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
LII. ИСТИНСКОТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ
Господ е човек и човек е Господ,
но само в светлината на Любовта
от Сътворението заложена. ...
  152 
От крайности животът е белязан
и всичко има в него, и по много.
Обичаният днес е утре мразен,
това личи и в този път на Бога,
по който Той споделяше съдбата ...
  297  21 
Во стаичката пръска аромат –
оставена от тебе китка цвете.
Пенчо Славейков
Во стаичката – пак без тебе.
Изчезнал – оня аромат. ...
  103 
На мен не ми се диша,
а искате да пиша.....
...........................................
Да пиша ли? О Господи!
Когато ...
  118 
По-заразен от Ковида.
По-голям от хлебарка.
Завистта и злобата,
тук виреят, майка...
Като гъба отровен. ...
  287  25 
Ще си носим като Него докрай кръста!
Труден, тежък е пътят към спасението!
Но Той ни го показа тогава и възкръсна,
делата ни имат ли от Него одобрението!?
Обичаме ли ближния ни като нас!? ...
  126 
Под Кръста Ти е тихо… И вали.
Голгота си остава пак съблазън.
Надеждите ни - целите в мъгли,
сега отварят място за боязън…
А Ти, протегнал щедрите ръце, ...
  133 
Двама сме – два пясъчни жерава на хълма студен –
- лед и замръзнали храсти...
Двама сме – две умиращи птици в мразовития ден –
- късче отлитащо щастие...
  161 
Човече, сам не си на този свят,
съобразявай се с другите хора!
Всеки в него ти е сестра ил брат,
но да си център на всичко е зора!
Разбирам, че искаш да успееш в живота, ...
  118 
Почуквания морзови
на гълъбите сиви
по белия перваз...
И капките почукват... дъждът вали, изтрива –
-всичко между нас... ...
  153 
Има хора като пролетта, толкова пъстри даващи ни надежда за светло бъдеще и светлина!
Има хора като есента, толкова шарени точно като есенно килимче!
Има хора като зимата – красиви, но студени!
Има хора като лятото, толкова топли като слънцето, толкова горещи, като летните нощи и толкова изпепеляващ ...
  105 
Работата не обича, правела човека гърбав.
Всеки ден по мацки тича – пременен, нахален, лъскав.
Инфлуенсър го раздава, тъй изкарвал си парите.
А пък дрога, че продава, знаят даже и врабците.
Но наскоро, най-случайно, в Бентлито се нещо скърши ...
  115 
Минорен дъжд. Съседът слуша джаз,
а мене всяка нотичка ме дразни.
И уж съм меломан, но съм си аз,
кънтят на кухо и са някак празни,
разкъсаните звуци на дъжда. ...
  82 
Угарки звездни
сипе пияната нощ –
подпали хълма.
Утрото гасне
в пепелно-влажна мъгла. ...
  69 
Днес всичко в пари се мери,
за всичко друго се забрави!
Богатият за златото трепери,
заради него слабия остави!
Близките отидоха на втори план, ...
  138 
По мекичкото гръбче те погали
тъгата моя тихо вместо мен.
И в сребърните струи засияли,
изплакваш стих – от спомена роден.
А толкова отдавна аз го нося ...
  168 
Как ми се иска да не съм те срещала,
че всяка дума в гърлото горчи
Душата ми притискаш в свойте клещи,
и искаш като в гроб да замълчи.
Дано да пукнеш скоро аз се моля, ...
  83 
Препускат лудо дивите коне
и спират в здрача за почивка.
Така все тичма моето сърце
със обич, трепет в мене скрито.
Как времето лети! Не съм сама ...
  92 
сладост моя
сладост тъй горчива
нищо не премахва
нищо не затрива
твоя вкус ...
  129 
Дойде с топлина и със слънце,
с нежен цвят на плодни дръвчета,
събуди и последното зрънце,
стопли земята, прегърна полето.
На всяко цвете нежно зашепна, ...
  208  10 
Един не обича боб и пиле
другия от риба пак се крие.
Да не става дума за спанак
или да направя качамак.
Картофки и кюфтета много обичат ...
  349  34 
Там където ангелите се раждат,
тишината в очакване е свела глава,
мракът отстъпва ужасен и изплашен,
озарен от любов се пробужда света.
Звън на камбанки с нежност вестят ...
  156 
Дъждът-той ми напомня за сълзите
Когато на небето му се плаче
не му е ни до слънце, ни до нищо
а просто страда то по свой си начин
И плаче непомилвана душата ...
  53 
Прибрах си вятъра след зимата останал,
нали е скитник и моя сродна е душа…
През кръстопътища със него сме преминали,
все бърза, понякога опитвам да го спра.
Догоних го и тръгнахме през пролетта, ...
  182 
Не ми затваряй никога врата,
щом искам във душата ти да вляза,
защото аз съм старата лоза,
която твойте " азове" опазва,
която те дарява с плодове, ...
  107 
Изкачих се високо , високо,
нейде над Ощава .
Поседнах си кротко ,
и огледах се наоколо , както подобава.
Въздухът беше чист и свеж ...
  137 
В мен се е вселила някаква неопределима страст.
Погрешна, но всесилна, енергия заклещена у миша клетка.
Имам нужда да я пусна, да й дам свобода, но…зная, че зове я крах.
Твърде е абстрактна, от сюрреалистична нишка изтъкана.
Преследват ме очите на онова създание, ...
  97 
Малка си за обичане момиче.
Носиш нежност на кокиче.
Красива пролетна магия.
Любовта е огнена стихия.
Пази си ревностно крилцата. ...
  121 
Уший си дреха. Аз ще ти помогна.
Уший си рокля – вечна и мечтана.
Ще те науча, вярвам че ще можеш
да сътвориш сънуваните блянове.
Вземи си плат от брезови корици, ...
  196  13  24 
Колко беди то ни докара,
от него мрат хиляди хора!
Слабият чашката набара,
убива някой и в затвора!
Затуй хора - чуйте мъдростта, ...
  163 
От нежност и от облачета пух
е всеки свят роден в добро сърце,
в което няма злоба, алчен дух,
и го рисува с ангелско перце.
Там светлото е винаги готово ...
  97 
Чертая нежни светове, в които може би откривам
покой за малкото дете, което вътрешно завивам
с любов и мека топлина, с добро и няколко прегръдки.
Дали на вас да споделя за поетичните си тръпки?
Узрях за важните неща, понесъл кошница с надежда, ...
  59 
When you're no one you could be anyone,
you could touch the world with eyes,
each pair with a different color.
You could talk to people and not be
perceived ...
  150 
След поредната среща дъждът
ме измокри до кости,
но от него не хванах ръжда -
издръжлива съм доста.
Колко пъти над мен е валял ...
  119 
Detached from reality,
the body stiffed and unable of motion
seperated the mind from the body
with no control over to hold.
You watch and observe ...
  123 
На С. Г.
Някой ден... щом се ти събудиш
от другата страна преминал,
и като сламка се пречупиш -
познай... Животът ти е кимнал... ...
  112 
Предложения
: ??:??