Стихове и поезия от съвременни български автори
Всъщност
изгубих вече смисъла на думите.
В тишината се заслушай. Можеш ли
да чуеш мойте милион признания?
Аз крия се във своята поезия, ...
Силната жена
но тя има нужда от внимание.
Знае да наказва и може да обича.
И не се сърди, когато я ревнуваш…
Силната жена е минала през Ада, ...
Съдбата чука на вратата
Казват, че съдбата "чука" на вратата,
а защо моята винаги я задминава?
Тогава аз я чукам, но тя не се отваря,
напротив, пред носа ми се затваря?! ...
Обичам те
толкова е трудно сега,
обичам те, когато в очите ти има тъга,
обичам те, когато радостният ти смях звъни,
обичам те, когато в косите ти разпилени ...
Къде беше?
Ами когато страдах и се самосъжалявах,
когато сърцето ми силно кървеше,
когато себе си обвинявах.
Къде беше да ме дариш с топлина, ...
Мечти
тази, дето играе на устните.
И единствено в нощите тихи,
като жажда за обич те буди.
И съм твоето скрито желание, ...
Значения
сполука – избирателният вот,
оптимизиране – отново уволнения,
а кредитите – форма на живот!
Изгодно е да се живее в криза, ...
***
Направо влизай. Ето стол. Седни.
Пийни си. Хапвай до насита.
Гост в бедния ми дом бъди.
Недей да бързаш. Отпусни се. ...
Усмивка?
Колко му е на човек
да ти даде усмивка,
но не измислена, подправена,
а чиста, истинска?! ...
Недей ми връща влюбените думи...
които ти дарих!
Нима не ти е нужно
нежно огънче
от Обич?... ...
Вятърът
някъде по ледените улици.
После тайно пише по стъклата
смешни и завихрени приумици.
Леден е. Но носи във дъха си ...
Злобата
Аз много често виждам
как злобата от нищото се ражда.
Един за дребните трохи на друг завижда,
омраза ден из ден в сърцето си насажда. ...
Безглаголно всекидневие
Бъди човек
разбирам те, приятелю, повярвай!
Сега гърдите си нахално пъчи
навярно някой, който твойто
място днес не заслужава... ...
Ези и тура
Защо ли не искам с това да се боря...
А чувствата нямат ни край, ни антракт...
Идея си нямам какво трябва да сторя....
Претеглям на някакъв странен кантар ...
Не искай
Във нея сякаш нищо не остана.
Там само вятър скита и с тъга
покрива с клонки старите ú рани.
Не искай вече... нямам стих за теб ...
Миг-причастие
Споделената болка е миг за причастие.
Чудесата се случват сега,
когато усещаш, че в тебе живеят –
здравето, вярата и мира. ...
Свят
О, колко мъничък е моят свят!
И колко е голям светът без мене!
С две пръстчета от него късах цвят...
А дадох всичко да ми вземе!... ...
Дом за стари хора
Със много хора аз живея
във слънчев дом за стари хора.
Навън за кой и да милея,
тук си почивам от умора, ...
Неизпратените писма до дядо Коледа
а Майка ми замина, затова
порутена е старата ни къща
и дворът е обрасъл със трева...
На прага спряло гущерче, което ...
Красива, красива
Като по вода ходи по тихия
Сняг
Как може да не си спомняш -
Преплетени пръсти ...