ЗА СЛЕПОТАТА ИМА ЛИ СПИРАЧКИ?
Забързаният делник се препъваше
от тичане по улиците прашни.
Стар скитник във контейнера тършуваше,
а минувачи гледаха го страшно... ...
Неверница е второто ми име.
Излъгах те без капка срам.
А ти ми даде всичко, че и повече.
Не се поколеба, остана сам.
След мен остават само въглени. ...
Хората пеят песни за това
как се заражда тя, ей така, в самота.
Описват я като чудо, желание диво... красота,
а ти как ме описа, като вещица зла?
Краде сърца тя, без страх и тревога, ...
Мразя си тялото. То те желае,
стъпкало чест, морал и приличие.
Някак напук на душата. А тя е
няма, безчувствена и безразлична.
Подлото тяло откликва горещо – ...
Крещя срещу вятъра сега...
Крещя и боли ме от това...
Крещя и моля се сама, прикрита в дълбините на моята душа...
Крещя и викам като изплашено дете, изгубено в тъмнината на нощта.
Аз си тръгнах неусетно като сън,
не посмях дори да кажа сбогом.
Гръбнак изви пред мене калдъръм,
натежал от тиха делнична тревога.
Аз тръгнах, да те целуна не успях ...
Уроци по сценично майсторство
Катарзис
.............................................................................
тичат ръцете ти
а след тях идват думите ...
Не ме ограбва времето, откакто
захвърлих чук по грубата му кожа,
макар че ме заплашва многократно
на старостта с бездарния велможа.
Не ме ограбва. Пия си кафето ...
Ей, вие, неразбраните,
вашето време ли беше друго,
всеки един ли беше винаги така различен?
Ей, вие, забравените,
на днешно време гледащи на вас с презрение, ...
Ти знаеш ли денем как страшно се боря,
след битка как обърсвам кървавий пот
и как безсилна на колене падам и се моля
утрешната схватка да скончи тоз живот!
Ти не знаеш за кръвта, която блика ...
За да не те загубя, се отдръпнах,
за да си добре, погубих си душата.
За да не те боли, аз изтръпвах
и се отдадох заради теб на самотата.
За да не те загубя, ти прощавах, ...
Бойко пак ще ни бъде отровител.
Не се ли умори да ни е мъчител?
Иска да отмени върху шистовия газ мораториума.
Трябва да го пратят в за лудите санаториума.
Бойко, Добруджа е житницата на България. ...
Ето ме сега... в есента на моя живот аз сещам се за теб...
някак красиво беше това между нас...
Търсих и вървях...
Падах и вървях...
Ставах и вървях... ...