Стихове и поезия от съвременни български автори
Признание
към таз заблуда моят ум понесен,
сред тези тук, които не познавам,
но на които искам тайничко да подражавам.
Летят ли те, или пък аз съм още замразен, ...
... неизлъгана най-безскрупулно... или: Не убивай истината!
или: Не убивай истината!
Болна съм. Да! И ти си болен.
(Най-накрая си го призна.)
Тази обич е бисер оголен. ...
Така ми се иска да ми припомниш
как нежно докосват ръцете ти,
като есенен лист сълза се отронва
и плавно прекосява лицето ми...
Така ми се иска да ми припомниш ...
С живите
Да ви надживея.
Очите ти - сини.
В края на пътя - стените пред моите думи.
Ще легна в душата на рибите. ...
Истинска обич
тъгувам те по нощи приласкани.
Луната, запокитена сред клоните
ми връща лудостта на твойте длани,
които свличат всяка жалка дрипа ...
Надежда до края
и любопитно във душата ми поглежда...
Усмихва се, но нищо не изрича -
доволна е, видяла във сърцето ми надежда.
Надеждата - богиня тя е свята, ...
Научих се
да казвам "да", когато сърцето крещи "да"!
Научих се
да искам и да имам зора!
Научих се ...
Онзи мъж
аз съм онзи - с когото летиш
всяка вечер, върху килим от циклами,
всяка вечер, щом без мене заспиш.
Аз съм онзи, с който нощем говориш ...
Едва дишам
добавих лъжите и коварните игри.
Извадих истинските чувства,
доверието и любовта захвърлих.
Прибавих ревността и обещанията празни, ...
Преходност
О, колко са изменчиви нещата.
И истините светски се менят.
От ден до пладне стигаш до обрата,
а друг път чакаш чак до старини... ...
Неочаквана среща
iuvenes dum sumus*
... Години много, ето, от тогава
един Живот кажи-речи изтече,
а Времето безмилостно пресява ...
Корени
Снежинка малка, бяла,
от ветрове довята.
От Балкана стар
зовяха я полята. ...