Стихове и поезия от съвременни български автори
Животът си върви
Животът си върви... И отминава!...
По стръмното край нас тече.
Отмива низости и слава…
И вирнати глави сече! ...
Горчива любов
Тази тиха китара на залеза ранен в мъглата
сякаш знае онази мелодия, толкова скромна –
беззащитната бяла мелодия, скрита в душата,
за която си мислех, че нищо отдавна не помня. ...
За еднократно четене
Какво съм спал, не зная.
Но трябва да съм още жив –
кафенцето ухае.
Очите - залепени с гел. ...
Не съм виждал нито една
Посока
От четири дни
Детайлно изострени
Моливи ...
Какво ми трябва сега
Нямам вече какво да ви дам,
нямам пари, нямам богатство.
Аз съм просто скромен човек,
богатството е моето слово. ...
Свободолюбец (Защо живея тук)
И не защото
просто съм... боклук...
И не защото толкова
обичам НС...Боб. И лук... ...
В леден свят
и всеки ден по малко да умирам.
Мечтите ми все гладни да пълзят.
Да тичам все надолу, без да спирам.
Не искам да се будя без любов. ...
Ти, мое дете...
с тебе заспивам
с твоите болки
по малко умирам
Ти само за миг ...
Объркана поезия
И времето стремглаво върви.
Моменти във рамка,
без смях, без мечти.
Разказваме вицове. ...
Да изключиш... Музата
че няма... задръжки,
тя, даже ми даде ръка,
премигнах - насреща,
отвърнал съм - нещо, ...
Уроци по сценично майсторство - Раздяла
Раздяла
...............................................................
когато гледаш в бездната от нотни тишини
и то в такива сред които с пръсти ...
Реквием за днешния ден
и се питам защо трябва да бъде толкова трудно
да се молиш за спомени от отминали вече неща,
а не искаш да видиш лъчите на днешното утро.
И мълчейки, разбирам, че отговор няма за всичко това, ...
Бедната приятелка
Каква играчка странна на съдбата -
едно човешко бедно същество
с богатство неизмерно във душата
и с дрешките си на гърба, клето. ...
Потънах в тишината
и прислонен във миг, ме лъхна сънен вятър,
душа на гълъб кацна върху рамото ми, и познах
във ласката ù чудна - дъх от топлото ни лято...
Звезда ми проговори, зашепна с необятен глас: ...
Тревогата
довежда ме до пълна нищета
и себе си не мога да позная –
забила поглед в преходни неща...
А трябваше сърцето да калявам, ...
В навечерието на Трети март
ти беше тъй добра,
ти майчица ми беше,
ти беше ми сестра!
Сега си по-различна ...