Стихове и поезия от съвременни български автори
На Юри – пожелание
и с подобни на тях се разправяш.
На ,,европейците" аз ще да скоча,
след като бутнаха МОЧА.
Аз харесвам Европа, Русия, ...
Разпознавка
връщали се от седянка,
гледат някой се излегнал
в храсталаците на сянка.
Първата го проверила. ...
Въпрос към Левски
живеем, като листни въшки по листата
отдадени на дребнотемие и малко секс,
забравили платеното за свободата,
загърбили заветите изстрадани, ...
Буря
отвътре буря вие страшно,
вселена цяла, вихър шарен,
мечти умират в пепел прашна.
Духът жадува дъх спокоен, ...
Смъртта му е вдовица
Той не търсеше покой.
Тя с друг мина под венчило –
за жених си взе мъж – негерой.
За невеста той – бесило. ...
Събуди се Апостоле
За това ли увисна на бесило самотен
и ти пяха молитва премръзнали гарвани
без да чуе народът ти тихия зов?!
Колко време изтече, Апостоле, ...
Далечен Декември
е като за първи.
Прегръщам те, сякаш е Декември,
а студът заплита се в ръцете ми.
Защо остави го? Предател. ...
Един красив и само мой Живот
... аз повече заникъде не бързам – със бъдещото време съм на "ти",
и, ако някой каже, че съм мързел, е сто процента прав – или почти,
във всичките си минали животи, тъй както и във този мой живот,
съм карал все на бързи обороти! – и никога на четвърт оборот, ...
Ще се събудиш и без мен
Ухае на кафе сред зимна утрин.
Прозорчето процежда светлината.
Взриви се изтокът – нощта се срути
и в огнено кълбо града замята. ...
И все тъй вярвам в чудеса
... отвъд добрите небеса, в които мога да се вглеждам,
невям се случват чудеса? – и в тях е моята надежда,
че утре или вдругиден светът ще стане по-добричък? –
и, от химери изнурен, ще литна татък – светъл птичък, ...
Българи?
от думите да вдигна барикади.
От срам страните мои аленеят!
Един народ сме уж, а ми се гади.
За нещо си там някой каканиже, ...
Картичка от нощна Варна
... гаснат кухни, светват спални, Варна стихва до зори,
курви, сводници – брутални! – почват свади за пари,
стърже в гнилите афиши! – мухъл вятърът суши,
катедралните бакшиши пак се пръскат с „Givenshy”, ...
Останете в България!
раздайте таланта на родна земя!
Достойнство не идва с красиви одежди,
а в тръпка от стисната с обич ръка.
Посейте сърцето си в родни простори, ...
Разплакана свобода
думите най-тихи ще открият,
как тъгуват те за твойта свята,
чистата република ще мие
срам и страх, тъга, и болка, горест, ...
Зомбиране
като бездомница снове.
Къде е всъщност красотата,
щом крием се от страхове?
Залостени във домовете, ...
Едно небе в очите ти ще слезне
и гарваните черни са си същите.
Бесилото извива черно рамо,
опушени и посивели къщите,
те помнят онзи кобен февруари, ...
Смъртта на Альоша
Светлоокото утро заплака.
Посивяха полята в Украйна.
А в Сибир легна кротко под знака
кръстен дълго лелеяна тайна. ...
Не ни събуждай, Дяконе, недей
Предаден. Рана не е, да зарасне...
... Продадени сме с купища лъжи
от псета и от европедерасти...
Недей се притеснява, ще мълчим. ...
На попрището жизнено към края
Мечтая си да дишам в кротък свят без брони, каски, маски и доспехи,
душата ми през Дантевия Ад! – да се измъкне – скитница без дрехи,
да литне пак из птичи синеви – прекрасна! – бяла Ангелица в Рая –
да спре това ужасно "C'est La Vie" на попрището жизнено към края, ...
Пазители
приглушен в ароматно вино и тежки цигари.
От това, че днес съм тук, че съм ярко сияние.
От това ще трябва да бягаш, да скриеш и
малко любов, да запалиш изгорялото, скъсано щастие. ...
Споделяне
и препуска без умора,
истините да изтича,
забелязани на двора.
Във душите да надникне, ...