Подари ми небе, щом морето е само през лятото.
Подари ми сърце, ако има надежда и вяра.
Подари ми и себе си, ако може и без отмятане.
Подари ми всичко, което не става на пара.
Нарисувай ми утро, което усмихва душата. ...
КАМАСУТРА ВЪВ ФЕЙСБУК
Понеже друго нищичко не мога,
вместо за фитнес да троша пари,
реших да се захвана с хата-йога! –
и почнах още днеска – нейде в три. ...
Сънувах, че пониква ми брада.
Жена суетна съм и що да сторя?
Kак с мъжки атрибути из града?
Pеших със всички сили да се боря.
С пинceтa се въоръжих ...
Бездуховни в земната плътност,
забравили основното си сетиво...
криволичим към своята същност
отново с въпросът:"Що е любов?"
И не е чудно, че в сенки кръжим... ...
Език на огън побеснял от мъка
и демонският дъх на суховей
ме близват с ярост и перфидна тръпка
без глас пълзи… плътта ми е трофей.
И в този ад, разливащ се горещо ...
Боли ме за хората без зрение,
отнасяйте се по-човешки с тях,
не се дръжте към тях с презрение,
защото слепотата на духа е грях!
Защото тези хора нямат вина ...
МЪЖКИ СЪНИЩА
… сънувах, че вратата се отвори – и в стаята на пръсти влезе ти –
и тихичко ми каза: – I 'm sorry! Добави сетне: – Моля те, простѝ!
Застана покрай моя бял прозорец – и дръпна овехтялото перде.
А аз мълчах – и черни бездни горест се свличаха незнайно откъде. ...
Катранена нощ е и вихрите вият
Виелица мощна сковава света
В треперещи шепи лицето си крия
крещя и без сили ридая в снега.
Човекът е смъртен, за кратко изгаря ...
Не кръст, подарък е споделеният пламък.
Да можеш да се усмихнеш. Да трепнеш. Да стоплиш.
Да чуеш, че усмивката ти стопля.
Не огън, живец е съзвучието на мисли.
Да можеш да прегърнеш. Да затаиш дъх. Да притихнеш. ...
Ръката на мама държеше моята малка ръчичка.
Тя правеше крачка, аз - две.
И тъй стъпка по стъпка мама ме учеше
да не падам в калта и да вървя напред.
Тя пееше песни с глас ангелски, меден, ...
Която те създадох или ти мен
чуваш ли ме драга, кой те замъгли
и кои ветровете те носят понякога далече от мене
И къде ме чакаш на безлюден остров
Мили мой, съвестта си ти ...
Караулът на зимата вече е тъй уморен,
че му иде да легне връз чергата току до прага.
Аз му хвърлям трошици, макар да се чувствам във плен
и дъхът му безизразен често за гърлото стяга.
За неспирния грохот в ума си кого да виниш? ...
Дали щом сложа на чудовищата брекети,
зелени лещи на очищата им сини,
животе мой, ще станеш мъничко по-лек и ти
или така ще минат земните години,
които са ми отредени? Все по-скромните ...
ГРАДЧЕТО, ВЪВ КОЕТО АЗ ЖИВЕЯ
Жените вече тръгнаха с ботуши.
Морето почна черги да тъче.
И тук-таме коминче взе да пуши
в мъглата над заспалото градче. ...
Влюбен съм-въпрос ли е това?
Или е отговор-защо не зная само аз?
На мен се падна пак късмета-
баница в гърло да заседне!
Влюбен-това е въпроса, но не от Шекспирова пиеса. ...
А след концерта – викове, аплодисменти!
И залата - на път да експлодира!
В салона полугласно във момента
„капацитет“ със тежест коментира:
„Каква снага, осанка! Цяла Нефертити! ...
Такъв съм, като мъртвите цветя,
с които, без лицето, съм покрит.
Студен съм, като зимната Луна,
като паднал бог от древен мит.
Не знаех, че така сте ме обичали, ...