Свещено слово в тихата забрава.
Мигът, най-ярката във Космоса звезда,
изгрява тихо и завинаги остава
смисъл в тайната на вечността.
Ъглови кутии с тъжни спомени, ...
Обичам да потъвам в погледа ти,
боли, ако пулсът ти не се слива с моя!
Истински с теб всеки миг се усещаме
часовете минават, блянове преследваме,
а душите ни мигом се сливат, ...
БРЪМБАРЪТ НА БОГА
... залез разжигаря фурни върху гърбавия рът,
подир миг ще се катурне слънчицето ми отвъд,
мъкне мракът кош парцали, реже ги и ги крои,
месецът кандилце пали в черните си одаи, ...
ВЛАКЪТ ЗА НИКЪДЕ
... от гара "А" – до гара "Б" във влака
два века съм от живите по-жив! –
пред смешните брътвежи на глупака
до днес не съм изпадал в нервен срив. ...
Една целувка от стара жена,
не по бузите а направо в уста.
Целувка мила на жена от рода,
на моята баба, тя целуна ме така!
Защото тази целувка идва от душа, ...
Когато Бог раздаваше блага
и сбъдваше молитвите на всеки,
доволни бяха всички на света,
със замъци, с коли и скъпи дрехи.
Но от хилядите хубави неща, ...
ДЪЖДЪТ, КОЙТО НЕ ИСКАМ ДА СПИРА
Бездомна светулка – сред двора завърна се баба –
и сякаш глухарчета в празната нива въздишат.
Помилвала мълком кората уханна на хляба,
изприда дъждовния облак на сребърни нишки. ...
БАДЕМОВАТА ТОРТИЧКА НА МАМА
... додето сутрин – още по пижама, из кухничката шета у дома,
и се разсънва край котлона мама – и нещо си говори сам-сама,
навярно има много важни теми, споделя си ги с нейния си поп,
аз знам, че бяла тортичка с бадеми ми прави с чаша ягодов сироп, ...
ПОЧИВНИЯТ ДЕН НА СВЕТУЛКИТЕ
... когато тишината трепетулка в дълбокото на моите гори,
почивен ден за моята светулка аз обявявам утре – до зори,
не ме търсете, моля ви, за нищо, не ставам за покой и тишина,
бях пепел във прегазени огнища, и споменче за слънчеви петна, ...
Сливат се небето и земята,
сякаш искат в миг да се целунат.
Хладен порив избледнял от мрака
на голгота в сивото разпънат.
Бури, урагани ги разделят ...
Дете да бъдеш, е избор отново!
Да бъдеш отново както преди...
Избираш, и ето, готово –
отново дете си, но с по-зрели мечти!
И никой не ще ти отнеме ...
...И ще помоля слънцето да ми прости,
че светлината му смених със сива сянка...
Че пофлиртувах с облака ленив,
с дъждовната му матова осанка.
Полегнах сред полето, онемял, ...
ЗАБРАВЍ МЕ В НЕДЕЛЯ, ЛЮБИМА!
... почини си от мен, забрави ме в неделя, любима? –
изпери битието в три легена със прах за пране,
аз ще вярвам, че нейде далече от мене те има,
слязла сякаш за миг от платната на Едуар Мане, ...
"Целувам ти душа, прегрешения, болки и добър ден"
в забравен свят ти го направи безвъзмезден
Прости ни наша карма от суета
човешко в нас създаде
и кратките слова ще бъдат истински ...
Поезия красива в слуха ми ехти
плава в кръвта ми далечна мелодия
с тонове фини небето трепти
по страните ми стича се бавна рапсодия.
Ухае тревата на броеница от думи ...
СТОРЍ ДОБРО?
... да сториш някому добро, е дело праведно – и просто,
в тефтера – с пачето перо – ще си го отбележи Господ,
комуто къшей хляб си дал, за цял живот ще те запомни,
и – ако одър си постлал, ще спи щастливият бездомник, ...
Почти невидима е вързала Мъж/Жена
примка някак е завързала двете им сърца!
Тя е спряла всякакви мечти, надежди
тя е в корените вплела, своите семена, вродени!
Приятел, Ти... какво от туй че си жена?! ...
ВРЕМЕ ЗА ПРОШКА
Настъпи ли време, когато страхът е невидим
и често приятел пирува с омразния враг,
аз знам, че лодкарят е тука и с прилива иде
да ми грабне душата и да стигнем отсрещния бряг. ...
И ето преродени са всички поляни
в растеж и нюанси на пъстрота и цветя.
Май сложи в душите ни чудните краски
с еликсира любовен, от прашец и крила.
С шумолящия повей на чудния бриз, ...
В най-мрачните ми дни и дълги нощи,
под дъното отчаяно захлупен,
наум аз виждах хоризонта още,
за страх на враговете ми учудени...
Но, както много често във живота, ...
Вино си, а имам нужда от вода.
Нощ си, а ми трябва светлина.
Птица си, как ще ме заземиш?
За теб пиша, можеш ли да ми простиш?
Океан беше, когато аз се давех. ...