HOMO LUDENS
... с нелепите предчувствия за края
и радостта, че дишам – все тъй жив,
аз цял живот сред думите играя! –
и ги записвам с прост "Б-2" молив, ...
"...Ако некой ден ме закопат до тебе, че станем, че си земем камико и че отидем да легнем у другио край на гробищата..."
- - -
Научиха ни на омраза без остатък,
(макар че къс е земния ни път)
така че щом преселим се Оттатък, ...
Искрица-звездица, брилянт от сълза
въздишка замира, смразява нощта.
Загръщам се в плащ от смолисти лъчи,
какво крия в мене не ще проличи.
Дворец от снежинки, небесен и бял, ...
Ти си звезда
и съм звезда.
Ние сме две от многото звезди в безкрайната вселена.
Ти блестиш, когато си с мен,
аз блестя още по - силно заедно с теб. ...
СТИХИЕН МЪЖ
… когато си отидеш някой ден, самин ще зъзна в ледната постеля,
ще ти сънувам блузката от лен! – и как на теракота ще я стеля,
как шнолата от твоите коси ще я свлека с несръчните си пръсти! –
и – ако слезе Бог да ме спаси? – дано за теб и мен да се прекръсти, ...
Трябвало е да измина километри, да минат години,
Да се сменят различни сезони – и в светло, и в мрак,
за да те открия тук, в тези красиви градини
край мюнхенска гара, малко преди последния влак.
Ти с четка рисуваш, аз - с думи, и в стихотворения, ...
Сутрин рано ти ме будиш от пожара на таблета си.
През деня се чудом чудя с колорита в тоалета ти.
Кожата ти - кадифе из протритите ми длани.
Устните ти - с вкус на дивото кафе зряло из далечните савани.
Снагата - катедрала за молитва и разтуха. ...
По "Картини от една изложба"
Затръшвам входната врата и тръгвам нанякъде.
Накъде? Не знам. Значи наникъде?
Щом си тръгнал нанякъде, дори да не знаеш къде,
си е пак нанякъде! Все ще стигна до нещо, ...
Аз крехка, синя сенчица незрима
в съня ти пак нашепвам стих,
с гласа ми като полъх тих,
цъфтят за тебе вишни... посред зима.
И непростимото простих! ...
КОГАТО СИ ЗАТРЪГВАМ ОТ СВЕТА
... невям ще взема нещо от света на тръгване из росната тревичка,
от залеза последните злата ще си скатая в пътната торбичка,
дъха на хляб, на огънче в кюмбе, на мама, пекла две тавенца чушки,
ще пъхна във бездънното торбе и томчето със стихове на Пушкин, ...
ВЯТЪР БЕЗ ЮЗДА
... скитах трезвен, сам и кисел в крайнините на града,
има ли – се питах, – смисъл? – времето да ви крада,
да ви пея тъжни песни, да ви пиша стих след стих,
аз – един прочетен вестник! – във следобеда ви тих, ...
Май ще си направя механа
и ще си каня шефове на гости.
С човещина не стават чудеса,
а с пиене решават се въпроси...
Каквото и да сториш, все си лош, ...
Искам те - макар да съм момче опасно.
Отдавна...Чуй,да сме наясно:
Ти нямаш допир с мен и сантиметър,
а и аз не съм и оня - свети Петър!
Просто съм пияница, бараба, тарикат. ...
Изкуството е като спорт:
с трениране cтpeмим cе към успеха.
Tалантът не достига за рекорд:
той е само връхната му дреха.
Ho кoлкo ce издигaт c пoдлизypcтвo ...
Наливате отровата полека,
по капчица за всеки светъл миг,
с петà гасите яркия светлик,
огрял пред мен трънливата пътека.
А ориста ми – тежка или лека, ...
С изтритата памет, по заповед чужда,
посрещнахме днес Рождеството,
един монумент бе нарязан без нужда,
дано да сплоти обществото...
И радват се тези,. що го поругаха, ...
Със глупости запълваме хард диска
на бедната си памет до предел,
като мечти по инфантилна миска,
или пък за потентност на козел...
И имитираме, като хамелеони ...
ЕТЮД ЗА ПРЕДСТОЯЩАТА ЗАБРАВА
Софийската мъгла е безпогрешна,
нахълта ли неканена в дома.
Тършува в изоставения дрешник,
в кашона с непрочетени писма. ...