Стихове и поезия от съвременни български автори
Миньори
дими трудът човешки.
В облак чер премята
въглищатата тежки.
Силуетите грамадни ...
Песен на шише домашно вино
Когато хлябът ми изсъхне, а виното ми вампиряса
и фъфлят във съня ми влъхви, че пия сам на пуста маса,
когато хлъзгавото време започне да ми се изплъзва
и – тежко – пладнето отнеме последната ми глътка въздух, ...
Кукла
Желанието да съм добър,
Все повече ме проваля.
Егоизма побеждава,
Собственото щастие, ...
Квартална история
... посестрима на Майката Природа, в кашонче от коняк със три звезди,
една Писанка в избите под входа три малки, слепи котенца роди,
комшийките ми свикаха консилиум – донесоха млекце и кашкавал,
и котенцата – мънички, тъй мили! – покрих ги с моя топъл зимен шал, ...
“Господин за един ден”
а седнах в модно кафене,
диаметрално - разположен,
към скъпичко едно моме.
Аз го загледах най-нахално ...
Разпиляна щедрост
се превръщам в огъня на Хефест
и мразя връзки чезнещи безследно,
чувства завършващи с фриволен жест.
Аз ненавиждам мъжкия цинизъм, ...
Свобода
във свят, във който грешни са ония, които слушат своята душа…
Свободен ли си ти, човеко, къпещ се обилно днес във свобода?
Свободен ли си в чувствата и в мислите си, свободен ли си в своите дела?
Свободен ли си без боязън да разголиш тази, нежната душа? ...
Обещавам
Вече няма да вали.
Това усещане в гърдите,
дето толкова те задушава, мамо
няма да е вечно, обещавам! ...
Мъжете не умеят да обичат
Не спазват романтични правила.
След своите нагони често тичат.
Това им е в природата стила.
Не пишат нито стих, нито балади, ...
Раздяла
която знае за мен. Една изправена жена
стои на стълбите в тъмното и гледа
разноцветните илюзий над главата ми,
клатени широко от натежалата походка… ...
Цветовете
В цветовете се ражда душата,
разпознала красива мечта!
Във очите прелива тъгата,
не открила в света любовта. ...
Красивият Принц
Ще ти подаря
златните си коси,
но дари ме ти с усмивка!
Сърцето ли ти е разбито — ...
Горският дух
един отчаян горски дух.
Очи присвива, чело бърчи,
мечтае да е Мечо Пух.
Омръзна му да е в гората – ...
Социализиран самотник
Вземам телефона си в ръка,
приплъзвам с пръсти по екрана.
В миг отваря се една уста...
потъвам в една страна мечтана. ...
Какъв да си днес
От хитри, лукави очи.
От лъвове, дето са мишки,
дълбаещи в чисти души.
Боли ме от хорските думи - ...
Трите меченца
Ние сме меченца три,
хубостниците на мама
и в белите – най-добри,
по на двеста килограма. ...
Посрещай ме с усмивка вдъхновена
сърцето мое бие учестено.
Сред бурна нощ, в морето подлудено,
надеждата се взира за маяк.
На дълъг път към теб, към твоя бряг ...
Каквото ще да става!
Наравно с мъжете лозето копая!
С машината пръскам, ластарите връзвам,
И къща въртя, работя на два стана.
От старата реколта що ракийца изпече? ...
Дано човешкото остане живо!
Боли ме от човешкия цинизъм.
Как станали сме алчни и зависими,
от глад за своя жалък егоизъм...
Досущ, като досадната муха, ...
Защо?
сърце, главата и корем.
Вярвай, далече съм от гроба,
от опелото пък-съвсем.
Ала вси защо желаят ...
Кумова слама
всички тези поуки и грешки,
канари. И ги мъкна на врат
без да мрънкам. Съвсем по човешки,
тътря бавно подбити нозе, ...
Огледало за антиподи
... за разлика от стария глупак, мъдрецът знае как да се порадва –
не вдига цяла София на крак, "Горчиво!" не крещи като на сватба,
красив е в облак тих от мълчини, доде в гръдта душицата му пее,
и – птиченце към топлите страни, мигът за радост литва ненадеен, ...