Стихове и поезия от съвременни български автори
Шишарка за спомен от зимата
... защо си нямам мъничка хралупа – шишарки в нея да си събера,
и – катеричък – лешници да хрупам на топличко във ледната гора,
да гледам как снежецът кротко пада от клоните на мъдрите ели,
и как артилерийска канонада кълвачът почва с третите петли, ...
Животът ми е пълен с изненади
откакто може би съм се родил.
Живея по паланки и площади,
а после си припомням:
кой съм бил? ...
Смъртта
от входа викна:,,Идваш с мен!",
но аз показах си рогата:
,,Айм сори, хич не съм ти фен!"
Тя зафуча, по-грозна стана, ...
Tрансплантация
силата му сякаш скърши се на две:
чу да се говори - отказва сърцето му,
към света отвъден бавно той пое.
Ала при една дълга визитация ...
Ще ставам простак
Те са все на почит и все са добре.
Аз съм оня, който се бори с куплети.
Имам само земя и туптящо сърце.
Не умея да лижа и да мажа своите грешки. ...
Желание
свободна вечер, нови дрехи, бал.
Какъв ти принц? Тя още е с ума си,
но явно някой грешно е разбрал.
Нашето космическо пътуване
Заповядай в бъдещето, непознато за нас време...
Прекрачи напред, прескачайки светът ни неолитен,
И от плещите ти уморени, ще падне цялото ти бреме...
Нека хванем пътя смело в Космическата шир напред, ...
Къде ли си, принце мой?
Чакам те отдавна...
Жаби целувах даже!
И дори това
не можа ...
Котарачето Валерий
… как искам да съм твое котараче
и да се гушна в топлия ти скут,
и в роклицата ти – менте „Versace“,
и аз да найда най-подир приют, ...
Издраскано на крайпътен камък
Щом проумееш, че си никой,
ответ за нищо не дължиш.
Седни на хълма и не викай.
Пред Бога прекръсти се триж. ...
18+ Слабост
към жена ми, интерес.
Тя пък - мигом ме награби
под юрганчето нощес!
Мен пък - много ми хареса! ...
Разпокъсани чернови
Когато съкровената молитва
към моите покойници чета,
притихнала, душата ми политва
нагоре, дето татко ми изтля, ...
Детето в нас
Не знам в коя поредна възраст влизам, но дишам – ококорено дете,
то всяка капка дъжд върху корниза с момчешката си обич ви чете,
понякога – във варненския залив, жив корабокрушенец върху риф! –
изпраща ви космически сигнали, че този свят ще бъде по-щастлив, ...
Да си говорим за любов
когато спуска се нощта!
Да си говорим с часове,
и най-добре до сутринта!
Ще ти разкажа за едно сърце, ...
Когато самотата е море да плуваш е най-важното умение
поклащаща контури сред сумрака,
една полупозната самота
във делничната вечер ме очаква.
Очаква ме с онази тишина ...
В голямото междучасие на живота
Сред тревите медоносни
пих ли бисерна вода?
Колко трънени въпроси
порят с шип из паметта. ...
Иванчо и Марийка
Защо си нямам нейде малко ранчо,
да си садим домати, арпаджик? –
избягали Марийка и Иванчо! –
от класното по български език. ...
Лицето на времето
сякаш Пипи се смее със своитте сладки лунички.
Земята постарому в ритъм се още върти.
Живеем конкретно и никога само в кавички.
Лицето на времето има прекрасни черти. ...
Алхимия на простите неща
И тишината къта звуци,
които никой не познава.
Не са ми нужни революции
или измамливата слава ...
Списъкът на мръсните поети
Навярно в дълъг списък от поети
и мене ще ме турят някой ден –
цар на безброй словесни пируети,
един човечец – най-обикновен. ...