Стихове и поезия от съвременни български автори
Мишлета във световната маза
Понеже иде край на дните летни
и вехне в двора старата бреза,
изглежда, снощи някакъв несретник
заселил се е в моята маза, ...
Най-лятно морско
най-лятно морско ме обича,
морето в мен твори надежда,
вълните вътре са, потичат,
мигът се разширява плавно ...
В паралелен свят
моята добра душа.
Ту обича, ту се смее
в свят, изпълнен с красота.
Ходи ти на гости често, ...
Нищо ново под Слънцето
Ежедневно ни галопиращо подминават
безброй варианти за стоп в промените на климата,
от ден на ден положението все по-тежко става,
на въглеродния отпечатък извисява се кривата. ...
Август на хълма
... с дълга мантия от вятър Август в залеза върви,
сякаш бавен Император! – ляга в жълтите треви,
в шепите на сто хетери чезне в миг, по-къс от вик,
казва ми: – Ела, Валерий? – лятото е само миг! – ...
Два века нежност
… и – обладан от зверска суета, в която не намирам капка смисъл,
понякога сам себе си чета – какво, кога, пък и защо? – съм писал,
и кой съм бил из думите добри – и в римите? – безмълвни Ниагари,
нима натрупах слава, власт, пари? – във своите стиховищни хамбари, ...
Селфи с раче
... щом върбата тихо плаче над стишената река,
в подмолите дребно раче щипва моята ръка,
със мустачките си шава, сякаш казва ми здравей,
селфи правим си тогава върху моя стар дисплей, ...
Когато…
жадни пиехме вода
направо
изпод крана на чешмата
а гладни си отчупвахме с ръка ...
Все още
наивни, нежни и добри.
Без корен и без почва.
Все още вярвам - птици сме.
(Нали?!) ...
Моето лято е само през август
кацнало с птица метална в зори.
С куфари, с раници, прелива от сладост,
с усмивка и слънце в два чифта очи.
Моето лято лепне от благост… ...
Боксът женски спорт ли е, бе джанъм?
неопровержимите права,
бият ни с нахалство по-завидно
от средновековната хава.
Стойте у дома, в буквален превод. ...
"Ново начало"
"Ново начало" именува си се той,
създаде го Дебелян-купчината лой!
Пише, че е "успял мъж и феномен",
Боже, от "успели" свине пази мен! ...
Жасмин
Бял и жълт понякога отровен
докосни ми длан
Отпусни мен от сган
Отровата понякога е лекарство ...
Една светулка ми остави знак
... нали ще свърши всичко изведнъж, и сетне никой няма да ни помни,
нима се помни пролетният дъжд, надвесил над градчето леки стомни,
трептежите на лятната трева, бръмчежът на пчела в чашле на цвете,
свистеж на гмежни птици в синева, разперили си над света крилете, ...
Прокрадва се тихичко днес през градините
невидима есен. Рисува. Мълчи.
От злато пътека гради, за да минете
и гледа с разбиращи пъстри очи,
онези от слънце съвсем изруселите ...
Добрият Дух
... понякога долавям гласове,
които ми нашепват от Безкрая,
че подир мен Добрият Дух снове –
да пренощува в топлата ми стая, ...
Признавам си без бой
без значение дали
има полза в тях, или
мъдрост капчица в тях нямам.
Тоест, даже шашкании, ...
Tъжен стих
предчувствие за буря се кълбѝ
и капчица в напуканата пръст е
повелята на хиляди съдби.
В небето сиво птици с полет бръснещ ...
Безразсъдно
Да ме извиняват личностите с наднорменото тегло,
но те за мен всичките са материалисти,
това е естествено природно дамго
за тяхната алчност,плод на техните мисли. ...
Спортна мисъл
на крак един тъй дълго, твърдо да стоя,
щях да по тренирам смело си снагата
с пилатес, упражнения ще удвоя.
Да бях по-упорита, познайте дали ...
Мъничка молитва
на Девас
И след поредната гадост,
и след последната разлъка,
остава само пустота ...
Човекът от маранята
Август свлече жежка багреница,
млъкнаха в убийствения пек
косерът – в превитата лозница,
и овцете – в хладния егрек, ...
***
Изгубени
Към бездната на адската неприкосновеност.
Но струните откъснати,
Безмилостно захвърлени ...
Знаеш ли
Знаеш ли, че те обичам?
Знаеш ли, че те ценя?
Всеки ден аз ти се вричам,
ти си в моята душа. ...
И затова съм ти любима...
не го и крия. Любовта – като на длан.
А лудостта ми? Тя за себе си е тема,
от всички луди аз съм този – най-разбран.
Такава съм. Гори душата, за да свети, ...