Стихове и поезия от съвременни български автори

257.7K резултата

Мърка...

Желания неопитомени
оградата прескачат
на страха.
Гонят се мигове
с мечти ранени ...
1.1K 19

Зад тъмнината...

Ако разбиеш...
Ако удариш здраво
тъмното стъкло,
то непременно
ще пропусне ...
920 11

По стъпките на лятото

В морето кървяща пътека
е залезът – пламък червен.
По джапанки летният ден
куцука по нея полека.
Догаря в прощален рефрен ...
1.9K 2 31

* * *

Посърна
лунният път от
разпръснати разпятия.
Попи
ръждясали пирони, ...
1.1K 7

Мислиш ли

Мислиш ли,
че любовта е сладка.
Мислиш ли,
че не те боли.
Мислиш ли, ...
1.4K 2

СъН!!!

Сънувах те.
Ти беше до мен.
Галеше ме нежно.
Гледаше ме страстно.
Но изведнъж отворих очи, ...
804

Любов назаем

Една седалка,
ламаринен покрив...
Тиха музика в здрача сив...
Дъждът - безмълвен покровител,
скрил в прегръдка ...
1.1K 1

Гаси

Има ли значение кога ще се родиш?
Има ли значение кога ще умреш?
Има ли значение кога ще говориш?
Има ли значение кога ще мълчиш?
Повторението обезсмисля ...
963 1

Погребаната радост

Оттук минават дните ни, нали.
Оттук, от този малък проход.
Той от живота минал ни дели
и без съвсем да мислим много,
му слагаме врати и катинари - ...
1.2K 5

Осъден

В монотонен празен свят живея аз сега
сред спомени стари,
сред хора печални
с погледи празни,
ужасни и същевременно опасни. ...
953

Слепота

Слепи напред вървим
към пропастта пред нас -
ние плачем без глас.
Тегло сме теглили,
вериги, окови сме носили, ...
791 3

Ще вечерям звездите

Ще вечерям звездите, в небесна погача разпръснати,
и самотният вятър ще бръска - за черен пипер.
Залинял и бездомен да търся мечтите си, късните,
огладнях до премала по пътя на моя безмер.
Несподелян и сам, като язовец, нейде в чукарите, ...
1.2K 11

Бяла въздишка

Любовта ми, като бяла фея
с бяла рокля с безкрайни наметала,
танцува с мен, а аз се смея,
стъпвам по невидима красота.
В нощта ми дошла е с бяла приказка, ...
2.2K 5

Винаги сама

Обречена на самота...
ще скитам по черните пътища сам-сама...
Няма да разбивам вече куп сърца...
и няма да бягам при поредния...
Искам отдалече да го гледам... ...
1.1K 1

Мисли полудели

Както капят листи пожълтели,
както се пласти мъгла навън,
тъй във мене мисли полудели
грабват моя ден и моя сън.
Зимата ще ме завари будна – ...
1.4K 23

Обещание

Затварям очи и броя до девет,
а когато ги отворя, ти ще си пред мен.
Такъв, какъвто те измислих в неделя
в спрялото време на пустия ден.
Тогава обещах да те обичам, ...
1.2K 2

Есента!

Гледам през прозореца
и виждам как зеленината
бавно в нощта
просто отива си...
По това познах - ...
943 7

Дано ме чакаш

В нозете ми…
парченца бурна страст -
останки от любов.
В ръцете ми…
два гълъба пред полет, ...
1.8K 21

Запознахме се на тъмно

Запознахме се на тъмно,
беше хладна нощ...
Запознахме се на тъмно,
хладна, но приятна нощ!
Стоеше до оградата зелена, ...
1.2K 5

Ще дойдеш ли

Ще дойдеш ли
със мен,
море?
При мойте изгреви,
съдби ...
869 4

Утро

Камбана бие някъде високо,
очи притворих и поех си дъх.
До прозореца изтичах и бързо го отворих,
а слънцето погали нежната ми плът.
Някъде в далечината чайки пеят, ...
1.3K 2

В началото на лятото

В началото на лятото съм пълна с красота...
И чакам да изчезне тази празнота,
да почувствам цялата си свобода...
И опитвам да изровя душата си
(почти хванала паяжина) ...
575

Искам II

ТОЙ: Искам да съм огледалото,
в което сутрин изгяват очите ти
и да съм дъждът,
който целува косите ти,
(защото често забрявяш чадъра си), ...
830 3

Звезден валс

Звезден валс
Песни на щурци дочувам.
През прозореца тършувам.
Луната е толкова красива!
Нереално с реално в едно слива. ...
2.2K 10

Бяла луна

Като есенен лист се отрони нощта
и полегна на мокрите плочи.
А градът се обърна насън настрана,
промърмори и лига проточи.
И една по една, недоспали звезди ...
1.1K 18

******

Бях като зората, бях като тревата,
Бях като росата, бях като цветята.
Бях като небето – чисто, непокорно.
Бях като детето, дето тича волно.
Бях като морето бурно и красиво. ...
913 2

Отговор на Тошко

Поема написах - несъвършена.
Каза ми строго поетът:
- Това не е нищо, погрешно е всичко,
а и дори няма рима.
- Не мога по-добре все още, поете - ...
1K 3

Върни се, лято!

Свърши се хубавото лято,
няма ги топлите дни,
отиде си щъркеловото ято,
сбогувахме се с много игри.
Вече ги няма цветята красиви, ...
1.4K 1

Огледало

Един човек срещу мен стоеше.
Седнах, заговорих го със страх,
попитах го защо сам седеше,
а той ми подаде шепа, пълна с прах.
Започна да говори с неговото сърце, ...
1.3K 3

Лунен стих

Лунен стих ти изпращам –
галещо нежен,
а от него копнежно
струи светлина!
Ти си моята обич... ...
1.2K 5

Безбуквена и нежна...

~~&*~
Стоя разголена и чиста...
А ръцете ми -
ВЪЖЕ ОТ ЧУВСТВА СПЛИТАТ...
Играят си със думите~ ...
1.4K 3

Доброто и (или) правилното

Доброто и (или) правилното
Не сме ли роботи, кажете,
с програми отдавна избрани,
които задвижват ръцете,
краката, но не и ума ни?! ...
2K 3

Отписател

ОТПИСАТЕЛ
Усещах, че съм даровит писател,
но се настроих някак поетично.
До смърт обидих главния издател,
но, бога ми - не вложих нищо лично! ...
1.8K 20

Не съм ангел!

Може да вярваш, но аз не съм ангел,
виж крилата ми - черни са...
Бях бяла и добра отдавна,
сега душата ми е само пепел...
Може да вярваш, но аз не съм същата, ...
2.6K 19

Старец

Старец
Над големия гараж,
там, на осмия етаж,
се открехва вратица.
Излиза душица. ...
1.4K 3

Празният стол

Не вдишваш от чайките сол. Само крясък,
грабливи очи, нестигнати облаци...
Браздено море – костилка от праскова,
забравена в джоба на някой бездомник.
Прегракваш за сън – постлано умиране, ...
1.5K 11

... празник на мечтите

Аз помня онзи ден...
усмивката и всичко.
Копнежът топъл
още в мен -
осеян от безброй ...
979 13

НЕ зная

НЕ зная
Платната се прокъсаха от вятъра,
въжетата скимтят от сетното опъване.
Боли ни.
Солената стихия ни поглъща. ...
1K 2