Стихове и поезия от съвременни български автори
Хайкуподобие
есен свита в черупка
закуска за гарвани
Зад тъмнината...
Ако удариш здраво
тъмното стъкло,
то непременно
ще пропусне ...
По стъпките на лятото
е залезът – пламък червен.
По джапанки летният ден
куцука по нея полека.
Догаря в прощален рефрен ...
Гаси
Има ли значение кога ще умреш?
Има ли значение кога ще говориш?
Има ли значение кога ще мълчиш?
Повторението обезсмисля ...
Осъден
сред спомени стари,
сред хора печални
с погледи празни,
ужасни и същевременно опасни. ...
Слепота
към пропастта пред нас -
ние плачем без глас.
Тегло сме теглили,
вериги, окови сме носили, ...
Ще вечерям звездите
и самотният вятър ще бръска - за черен пипер.
Залинял и бездомен да търся мечтите си, късните,
огладнях до премала по пътя на моя безмер.
Несподелян и сам, като язовец, нейде в чукарите, ...
Бяла въздишка
с бяла рокля с безкрайни наметала,
танцува с мен, а аз се смея,
стъпвам по невидима красота.
В нощта ми дошла е с бяла приказка, ...
Есента!
и виждам как зеленината
бавно в нощта
просто отива си...
По това познах - ...
Искам II
в което сутрин изгяват очите ти
и да съм дъждът,
който целува косите ти,
(защото често забрявяш чадъра си), ...
Звезден валс
Песни на щурци дочувам.
През прозореца тършувам.
Луната е толкова красива!
Нереално с реално в едно слива. ...
Върни се, лято!
няма ги топлите дни,
отиде си щъркеловото ято,
сбогувахме се с много игри.
Вече ги няма цветята красиви, ...
Лунен стих
галещо нежен,
а от него копнежно
струи светлина!
Ти си моята обич... ...
Доброто и (или) правилното
Не сме ли роботи, кажете,
с програми отдавна избрани,
които задвижват ръцете,
краката, но не и ума ни?! ...
Отписател
Усещах, че съм даровит писател,
но се настроих някак поетично.
До смърт обидих главния издател,
но, бога ми - не вложих нищо лично! ...
Старец
Над големия гараж,
там, на осмия етаж,
се открехва вратица.
Излиза душица. ...
... празник на мечтите
усмивката и всичко.
Копнежът топъл
още в мен -
осеян от безброй ...