Стихове и поезия от съвременни български автори
Остани
Когато си отидеш ще тъгувам
сърцето дълго ще кърви
Трудно е да се сбогувам
не се обръщай моля те върви ...
* * *
Ти си причината, заради която смея
и човекът, без който не мога да живея.
Защо така се влюбих
и акъла си по теб загубих. ...
Новите чудовища
странни дни ще настъпят.
Дали ще ни обича нашата земя или
ще гладуваме? Вино, вино, вино,
тежки зими, без деца, ...
Без обещания
на болката, предателствата и интригите..
Обичаме омразата и вярваме във недоверието.
А любов има само във филмите и книгите.
Приятелите, близките, дори себе си предаваме. ...
Зов
Бъди едно начало! Разпятие бъди!
И ме разкъсвай цяла, и ме възраждай пак
с душа виновно-бяла. Аз чакам само знак,
едничък знак от тебе. В опасна зимна нощ ...
Среща
две сапфирени светлини -
не от истински диаманти,
а от твоите прекрасни очи,
отразили моето тяло ...
Мисли
дълбоко в себе си.
Имаш лоши мисли,
които ще излязат от кожата ти.
Аз също чувствам болка ...
На сбогуване
В памет на Милен
Карамфили и свещ.
Шепа пръст на сбогуване.
Глътка вино за „Бог да прости”. ...
Великият Творец
и багри приказни реди,
върху платното на живота
картини майсторски твори.
Цветя накичили поля зелени, ...
Сътворение
създавах, извайвах всяка твоя черта,
молех се в стомаха за онез' пеперуди,
чието пърхане осмисля света.
Носих те в сърце от чуплив оптимизъм, ...
Страх от тебе
Ако пак в очите ми помръкнеш?
И ако сълза за тебе падне пак?
Kакво ще правя срещу най-коварния ми враг?
Попи ми се в сърцето, защо боли от тебе толкова нелепо? ...
Нощта си тръгва...
Музиката скрито
прибира дискожокерът отдолу,
от пулта взема чаша недопита
и уморен отпуска се на стола... ...
Следата води до любовта ни
в струната на светлината
мистерии и стихии скъсвам с нея почти
усещам до краен предел
дишането на Съдбата ...
Една от многото пропуснати възможности...
пропуснати възможности...
Да ме прегърнеш
и да помълчим.
Да помълчим, ...
Есен
самотна я посрещах неведнъж.
Съблича се без глас, червенокоса,
а вятърът, разсеян и капризен,
подухва с мързел на неслужил мъж. ...
Поглед острани
Бяла розова пъпка,
изпепелена от самота.
Беше нежност и тръпка,
а днес - пустота...