Стихове и поезия от съвременни български автори
257.7K резултата
Дали II
Дали ще можем в тъжното абсурдие
да се спасим - виновни без вина,
и търсещи наивно милосърдие,
да грейнем в цвете, вик и светлина?
Дали ще можем ей така, от нищото, ...
да се спасим - виновни без вина,
и търсещи наивно милосърдие,
да грейнем в цвете, вик и светлина?
Дали ще можем ей така, от нищото, ...
852
11
***
Пресилени, пътеките
са нанагорнища.
Над тях стотици
стъпала.
Изкачвам се към теб ...
са нанагорнища.
Над тях стотици
стъпала.
Изкачвам се към теб ...
2.1K
16
Есен е...
На слънцето си тръгва топлината,
идва дълга и мъглява вечер.
Зачестява и студенината,
навън се носи златна есен.
Прехвърчат цветовете по тревата, ...
идва дълга и мъглява вечер.
Зачестява и студенината,
навън се носи златна есен.
Прехвърчат цветовете по тревата, ...
1.9K
4
Смея се на телефона
Смея се на телефона.
Толкова не бе мълчал отдавна.
Искам да го хвърля през балкона!
Знам, не съм красива като твоята кокона.
И на сърце съм бедна! ...
Толкова не бе мълчал отдавна.
Искам да го хвърля през балкона!
Знам, не съм красива като твоята кокона.
И на сърце съм бедна! ...
1.2K
2
~***~ (Първият есенен...)
Първият
есенен дъжд
се огледа
в очите ми -
хладни ...
есенен дъжд
се огледа
в очите ми -
хладни ...
1.1K
Супермен
Върти се колелото на живота
и в спиците си дните ти троши.
През теб минават хиляди посоки
и пътища изграждаш и рушиш...
И някъде във времето се сепваш ...
и в спиците си дните ти троши.
През теб минават хиляди посоки
и пътища изграждаш и рушиш...
И някъде във времето се сепваш ...
738
2
Светофар
Така се случва: с теб вървиме двама,
но ето - мига светофар червен...
А мислихме - за нас прегради няма,
но, както виждаш, трябва да се спрем!
Макар за миг, но случва се... Какво пък? ...
но ето - мига светофар червен...
А мислихме - за нас прегради няма,
но, както виждаш, трябва да се спрем!
Макар за миг, но случва се... Какво пък? ...
2K
7
Приятелство
Приятелство
Рамо до рамо, гръбнак до гръбнак,
и в болка, и в радост, и в светло, и в мрак.
Своите мисли четяхме тъй лесно.
Наш`то приятелство беше чудесно! ...
Рамо до рамо, гръбнак до гръбнак,
и в болка, и в радост, и в светло, и в мрак.
Своите мисли четяхме тъй лесно.
Наш`то приятелство беше чудесно! ...
1.7K
5
Писмо до моята памет
Здравей, моя памет далечна, от болки обръгнала.
От теб не остана ни вест, нито някаква кост.
Понякога мисъл ми казва, че вече си тръгнала
да дириш в отвъдното своя едничък Христос.
Писмото си пиша с върха на пробождащо копие. ...
От теб не остана ни вест, нито някаква кост.
Понякога мисъл ми казва, че вече си тръгнала
да дириш в отвъдното своя едничък Христос.
Писмото си пиша с върха на пробождащо копие. ...
1.2K
15
Празни думи
Празни думи
Защо редя тези празни думи
на тези празни редове.
Щом никой не прочита
и никой не замисля се. ...
Защо редя тези празни думи
на тези празни редове.
Щом никой не прочита
и никой не замисля се. ...
1.8K
Не ми повтаряй
Мълчи! Не ми повтаряй, че съм знаела,
че трябвало да знам как ще я караме…
Да, зная, знаех още от началото,
че ще е трудно по минути да открадваме.
Разбирам, че развалям твойто настроение, ...
че трябвало да знам как ще я караме…
Да, зная, знаех още от началото,
че ще е трудно по минути да открадваме.
Разбирам, че развалям твойто настроение, ...
923
3
Вместо лека нощ
В подножието на мълчанието,
в подкорието на тишината
след едно италианско капричио
мога да си измисля всичко!
Аз съм момичето, ...
в подкорието на тишината
след едно италианско капричио
мога да си измисля всичко!
Аз съм момичето, ...
1.1K
2
Застой
Тежи ми твърде много, че те няма.
И чувството за нещо рано свършило.
Тежи ми, че човешката ни карма
те взе от мен, преди да сме се случили.
И може би до болка съм виновна, ...
И чувството за нещо рано свършило.
Тежи ми, че човешката ни карма
те взе от мен, преди да сме се случили.
И може би до болка съм виновна, ...
2K
29
Синя тишина
С кръв рисувам синя тишина,
която в битието ми прозира.
Животът си тече като река,
а тя пък през пролуки се провира.
Греба с веслата, за да продължа. ...
която в битието ми прозира.
Животът си тече като река,
а тя пък през пролуки се провира.
Греба с веслата, за да продължа. ...
1.1K
3
На мен
Адреналинът, казват, ми е слабата страна,
опасните неща безкрайно ме възбуждат.
Готова съм да скоча, без да мога да летя,
(от крила и помощ не изпитвам нужда).
В сърцето ми бунтуват двеста ветрове ...
опасните неща безкрайно ме възбуждат.
Готова съм да скоча, без да мога да летя,
(от крила и помощ не изпитвам нужда).
В сърцето ми бунтуват двеста ветрове ...
994
7
