Стихове и поезия от съвременни български автори
Среща
за плодове и зеленчуци;
след работа ме чакаш чинно
или и днес - така се случи?
Пак всички погледи събрахме ...
Какво бих могла да ти дам?
Ти си толкова хубав, интелигентен и силен.
Аз - толкова тъжна и сама,
дълго страдала в живота.
Ти си като цвете в пролетна трева, ...
Съвременна поезия
с франзела в ръка, пред блока.
времето
на студ се мина
нощите от раз ...
На масата
Хвалбите се пукат от думи–мехури,
уж много сме, а някак - самотни.
Сега от чукундури сме трубадури -
дерем се с нокти, като животни. ...
Анастасия
Понякога ме питаш как си те представям
и искаш честен отговор – идеално.
Представям си те с дълга, спусната коса,
с диаманти на врата си и червено „Бентли”, ...
Една секунда
илюзията крехка за живот!
Но искам още миг да те погледам -
миг кратък... и за него моля Бог!
Ще го обичам повече живота! ...
С вяра в хората
С вяра в хората раздадох си душата,
не помислих колко ще ми струва.
Раздавах я без милост - тя, горката,
на щастлива трябваше да се преструва. ...
Как искам
да не мога да чувствам нищо!
Как искам като прашинка аз да изчистя
от себе си животното хищно.
Точно в това се превърнах, ...
Грак на съвестта
няма свой собствен облик,
свой собствен почерк,
нищо собствено няма.
Може би и съвременността не ù принадлежи. ...
Ще повярва, и още как!
Госпожица Педрита
е стриктна католичка,
свещеника тя пита
и майка си за всичко ...
Тихо е
Сега, когато с впряг безметежен сезоните
се понасят над нас като глутница кучета
и се хапят. Празни боботят вагоните
на нашия влак безадресен и бързащ, ...
Великден
изключиш ли ума си, ще ги видиш
в очите на дете или жена,
в молитвите им фини като рими.
Към боговете, скрити вътре в тях, ...
Някъде в мене си...
някъде в мене си...
Безкраен лабиринт
от разноцветни стаи,
... тихо стаяващи ...
Пак те няма
Живея кошмарно -
като в някакъв сън.
Знам,
че трябва да спра, ...