Стихове и поезия от съвременни български автори
Ах ти....
Радва ме твоята усмивка
и очите,
които истински искрят.
Всеки жест ...
Изпращане
при тази мисъл, дето вгорчава ми душата.
Но днес не мога с очите да избягам
и дъхът ми изпращащо потрепва на вратата.
Горчиво ми е и в очите киселее ...
Романтично
от слънцето в едно споени!
Безкрайна морска широта
и пъстър свят навред край мене!
След бриза морските очи ...
Четвъртък
четвърти ден, четвърти гаф.
Пак с кафето недопито
сядам нещо да опитам.
Ала спирам се, защото ...
Посланица на Любовта
очаквана от всички цял живот.
Бленувана във сънища пророчески,
изпълваща нощта със светлослов.
Пречистващо премина през душата ми, ...
Когато
детето спи -
светът сънува изгреви.
Когато
усмихне се детето - ...
След прошката
гняв, тъга и болка в мен събрани.
В душата си, ранена от обида,
заричала съм се: ”Ще си отида!”
Във този миг душата ми се мята ...
...
не зная кога
не зная защо
се случи това
Кога изведнъж ...
Без мен
когато реките тръгнат нагоре,
когато в краката си видиш звездите,
когато замръзнат през август чешмите…
Тогава застани пред огледало, ...
До полуда
но сребриста е моята коса.
До полуда някого обичах,
но сега едва ли е така.
Сърцето старо едва тупти ...
B ръцете на смъртта
слушам тъжна музика отново.
Бъркаш в мойте рани с пълни шепи,
дано така е по-добре.
Наранявана съм била ...
Не и тази пролет
се оказа твърде тясна за крилата ми.
(През Април дъждът прилича на разпятие,
за всяка нужда от политане към себе си).
Безучастни и еднакви - като дните ми, ...