Стихове и поезия от съвременни български автори
Песента на сатира
приказки плахи за време,
когато всеки нещастен банално
оплаквал е своето бреме.
Сатирът тогава проплака ...
***
радост и болка в едно.
Болка – души разделени.
Радост - любов споделена.
Искам да те помня все така!
Аз искам да те помня все така -
момче щастливо, усмихнато, шестнайсетгодишно!
Не искам да мисля какъв си сега,
в спомените ми ще живее всичко предишно! ...
Цар на акарите
което нокти и куки
под алманаха на бръчките
са прели ли прели
дни от ноември юли декември ...
Атлиман
След бурята и нощния порой
морето е потънало – без сили –
в митичен сън, донесъл му покой!
Отсреща – светлините на градчето, ...
Защо не спиш, сърце?
Под звездното небе вълнуват те, шумят
под тишината сънна мечти - море бездънно.
Изгарят те на клада. Разпъват те на кръст.
Пламти кръвта ти млада. Сънуваш плодна пръст. ...
Откровено
Замръкнах в гори тилилейски, красиви.
Прехласнат, зароних копнежни слова...
Избягаха с ужас животните диви,
злокобно прокле ме цветче да мълча. ...
Писмо
Молúвът във ръката ми се схваща...
Е, нищо ново - още те обичам...
(И още дълго, дълго ще си плащам!)
Животът ли? Той си тече объркан ...
Онази крехка граница, която...
отблясъци от изгреви и залези,
на стъпките забързаните силуети,
пера от птици разпилени по перваза му...
На уличния шум неспирното бърборене, ...
Етруски кипариси
_______________________________________________
На моя приятел Шкафчето!
Който умее да обикаля по разни
приказни места от инвалидния си стол... ...
На Петя Дубарова
в мен трепка, блещука сърце на дете.
В студения мрак започва да свети
луната седефно и рими плете.
Луната – обърната нежна усмивка. ...
Ключът
не бързайте в миг да изхвърляте ключа.
Днес вятърът скита се сам по света,
защото това не успя да научи.
С връвчица от спомени - лоши, добри - ...
До гроб
Заклех се пред лицето Божие,
че в добро и зло с теб ще съм.
Халката ти ми сложи
и казахме си "да", като насън. ...
Частица от Безкрая
изчезнаха словата, мисли, чувства
и нещо в мене тихо закрещя;
това е, свърши, всичко свърши...
Безкраят сякаш сгушил се бе в мен ...
Привичка
да разпъвам душата си по поляни зелени.
На гърба ми сто мравки, а дъждът гъделичка
празнотата, която носи дъх на канела.
Пея с вятъра, с няколко щурчета говоря ...