Стихове и поезия от съвременни български автори
Време, върни ми
ти си със мене.
Търся го често
волното време,
когато сигнала ...
Тихи стъпки
Сумрак и тихи стъпки
Тъмнината идва
сякаш свети
и една пътека ...
Вричане
сълзи от радост ще текат,
защото на теб се ази вричам,
на теб, мой образ мил и свят.
Очите твои ме изгарят, ...
Магистратска жалба
Нали си падам социално слаб,
ще ù разхвърлям малко тор оборска,
ще насадя пиперец, лук, домат...
Че многолюдна челяд мене чака ...
Дъждът
чадъра все си забравям.
За светлите водни стрели
удобна мишена ставам.
Дъждът ме разстрелва сега ...
Уличница
а аз извъртам поглед, без надежда...
От неудобство? Не... от злоба,
че избрала е това пред гроба –
в чуждите очи да вижда голото си тяло, ...
Забравата
Кому е нужна -
митично овехтяла,
нелирична?
Да те жадувам, ...
Мир
почакай само и ще видиш,
твойта люлка под брезите гние,
гявол споменът ти за шуплака трие...
Почакай само и ще видиш, ...
Липсваш ми
1 Мислиш ли за мене ти,
както аз сега - кажи?
Не мога бeз теб да живея
и да съм само с теб копнея. ...
Тъмни дни!
макар и всички да казват,
че това е невъзможно...
Как времето спря
и то в отрицателната му, ...
Роза
да я откъсне нежна ръка тя чака.
Но вместо това идва магаре в полето
и стъпква точно нея - смачква ù сърцето.
Дали има нежното цвете сърце? ...
Не ме забравяй
Ще се научиш да живееш и без мен.
Продължавай да вървиш напред.
Аз ще виждам всяка твоя стъпка.
Недей да тръгваш след мен. ...
Дните без теб
Болката, прегърнала нощта,
отново засиява...
И ето те пред мен -
такъв, какъвто те запомних, ...
ПарадЪТ на музите (4) - пепеляшкаТА
(не разказвам тук за мойта прашка).
Малки хорица ми се присмиват,
случва се дори да се оливат –
не разбират как все не успяват ...
За учения
тъй както е росата за тревата.
Гориш и с трепет си изпълнен,
откритието близко е...
Ето, цифрите подреждат се, ...
*** (хайку)
Откъснах роза
и оставих там капка
от моята кръв...