Стихове и поезия от съвременни български автори

254.4K резултата

Мадригал

Мадригал
Изглежда болна бе вратата –
посрещна ни с гласа си дрезгав.
И, подчинена на ръката,
пред лекар (сякаш) се изплези. ...
1.1K

Дрешник

Остарял дрешник - Животът -
прибира парцали-души
и тъпче, и мачка с охота
нагънати нявга съдби...
Отколе с надежда събира ...
651 2

В такава есен...

В такава есен, тиха от тъга,
реши и... просто си отиде.
След теб безлистна, пуста самота
обгърна в паяжина дните...
Каданс... забравен в две ръце. ...
804 10

Остаряваш ли?

Остаряваш ли, моя Любов?
Не искам ти да старееш !
Живот с теб да деля съм готов -
съдбите в една да слея.
Отдавна не минавам за млад, ...
786 2

Босоноги утрини

събуждам босоноги утрини
по сенокосите щурец досвирва звездна песен
отеква пеперуден смях
росата ме усеща и възбужда спомени
тича рояк панделки сред ширинèто ...
704 2

На майка ми

НА МАЙКА МИ
Най-горчиви са сълзите, пролети
над гробове заради неизказани слова
и неизвьршени дела.
Хариет Бийчър Стоу ...
692 3

* * *

днес сърцето няма значение
защото светът е наобратно
днес светът няма значение
а моето сърце е празно
мислите ми са барабани във молитвения храм
948

Понякога

Понякога във мен валят порои
и никога не мога да ги спра.
И десни, леви - хиляди завои...
Зад всеки се усмихва есента.
Аз карам лудо своята каляска, ...
1.1K 4

И без теб ще продължа

Когато реши да си тръгнеш от мен,
не помисли за това, че ще ме нараниш.
Тръгна в онзи дъждовен ден,
без много неща да ми обясниш.
Остави ме - с куп въпроси ...
774 1

Въздишка

Да ме усмихнете ли? Не-е.
Светът за мен е като дим.
Че нейде между нас се смее
убиецът на моя син.
Че дружелюбно ми намига ...
1.1K 19

Очи

Аз се взирам в очите на хората:
има сини, зелени... има и черни...
Но в никой от тях не намирам лъчите
на онeзи две, по арменски верни.
На Е.О.С.
965

Да бъдеш или да не бъдеш...

Един замах и от плътта
избликва кръв, като думите
резки към приятел,
чиято цел е пръв да атакува.
Никой не пие за краля ...
842 2

Зад разплаканото стъкло

По асфалта прогизнал чуруликат листа.
Отръскват калта спомени от септември.
Простуденият нос и премръзналите крака
хванати за ръка пристъпват с ноември.
Може би по-скъп ти стана със нещо поетът... ...
1.1K 14

Есенна соната

Падат есенно листата
като в приказка - мечта.
В злато къпе се земята
и в неземна красота.
Песенно валят листата... ...
1.2K 30

Среднощни монолози

Среднощни монолози
(на Л.Л.)
„Кой би искал – болката да е всеки ден
в душата му, нима е спътник земен
и без да пита, се настанява трайно ...
1.4K 3

Есенно

Само листата на асмата,
долу,
на двора
са пожълтели.
Но душата ми е някак си ...
852 3

Разпродажба

В три пътя се разпилява душата ми:
Единият се е свил в кошницата –
при букета от диви метличини;
Вторият – дрипав и безпомощен
бяга след вятъра... вятърничаво; ...
1.4K 5

Помен за Фреди

I
„Фреди Меркюри умря!”
заплакаха по телевизията,
по радиото,
по всякакви медии. ...
901 10

,,Наум разговаря със себе си!''

,,Свърши се.
Беше като умиране.''
Станка Пенчева
Завесите паднаха.
Светлините угаснаха. ...
1K 14

Без вдъхновение

Давя се в мастилото
на омразата си към самата мен.
Потъвам в недовършените срички,
задраскани до нечетливост думи,
превърнали ме в някой друг - ...
697 4

Усещане за душа

Писък на гларус
в пустеещо нощно небе.
Шум от вълнение,
търсещо път през скалите.
Блесва за миг ...
1.1K 16

Имало едно време...

Имало едно време...
Имало едно време,
а с него ни имало и нас -
носещи на плещите си бреме,
което ранявало ни от раз. ...
1.1K 7

Така е...

Така е... Едно докосване с поглед преобърна света ми. После танца, в който открадна сърцето ми. Сега чакам думите, за да остана в "ръцете" ти и след края на звуците.
753 11

Онзи миг

Погледнах те в очите онзи миг,
погледнах те - душата ти видях,
не чу и моя таен вик
на влюбено туптящо сърце.
Ти галеше ме с поглед онзи миг, ...
1.2K 1

История с неясен край

Тази вечер моето сърце молитва изрича,
страда, плаче, защото те обича.
Може да е малко и да ти се струва смешно,
но то те обича горещо.
Вечер крия сълзите, ...
1K

За някой специален...

Мечтаейки за теб,
нещо вътре ме изгаря.
Ти обърна гръб и продължи,
а аз не вярвах, че това е краят...
Стоя във розова илюзия ...
675

Неспокойни пътеки

Пътеки неспокойни
извиват по света
заснежени и знойни
през зими и лета.
Безсмъртните - до клади ...
747 6

Богатство

Скоростно минават дните ни,
забързани сме в свойто ежедневие,
а приятелите се оказват неприятели
и изчезва вярата... както видение.
Заети сме с това да страдаме, ...
724 6

Не искам да си ми муза

Дай ми тема,
да изпиша и нея,
както сторих и с теб.
С слова няма смисъл да те лаская,
навярно само ми вредиш. ...
1K 1

Отлетяло село

Есенно е. Дядо пак е седнал под асмата.
Циганското лято кацнало в очите му.
Две кокошчици си спорят с тишината
и отекват някъде сълзите на върбите.
Някакво дете е спряло до чешмата. ...
2.6K 35

Прекатурени...

Прекатурени,
в тръните на мисли -
шарени чувства...
Неравен пътят.
Камъни - илюзии. ...
960 11

* * *

Душата ми е незаглъхваща камбана,
която носи късче късно ехо...
Ослушах се! Нима съм оглушала?!
Щом нейните молитви беззаветно
не ще останат чути в битието? ...
686 4

Недей

Недей
Тротоарът заплака: Недей!
Не издигай пред мене огради!
Зад огради едва се живей
в много самотните сгради. ...
915 15

Победителят...

Този, който...
на другите
не иска да прилича.
Съдбата... своя
той обича. ...
1.6K 1 6

Хей, стоп

Асфалт, павета, ламарина,
ту проливен дъжд, ту слънце.
Всеки град си има климат,
улиците са реки от ламарина.
А колко е прекрасна тревата ...
613

Сълза

Една сълза по лицето ми се стича
и прави си път към моето сърце.
То плаче, страда и се измъчва,
за теб, любими, за твоето щастие...
Зная, боли те, зная, че ще мислиш ...
1K

Безименна

Недей ми казва как се казваш –
не помня много имена!
Недей добър да се показваш –
не ни прилича любовта.
Аз искам диво да ми вземаш ...
678 3

Съдба жестока

Днес блъснах се в нея,
а тя, отново пламенна, красива,
принуди ме в мечти да заживея,
поне за малко истински щастлива!
Не исках скоро с нея да се срещна, ...
915

Не ти ли приличам на мъж

Не ти ли приличам на мъж,
който скубе листа от косите на майка си?!
Листата – след бял, кисел дъжд –
разядоха женското в мене. Не вярваш ли?
И ти, малка моя, съвсем не видя - ...
1.8K 14