Стихове и поезия от съвременни български автори
Дрешник
прибира парцали-души
и тъпче, и мачка с охота
нагънати нявга съдби...
Отколе с надежда събира ...
* * *
защото светът е наобратно
днес светът няма значение
а моето сърце е празно
мислите ми са барабани във молитвения храм
Понякога
и никога не мога да ги спра.
И десни, леви - хиляди завои...
Зад всеки се усмихва есента.
Аз карам лудо своята каляска, ...
И без теб ще продължа
не помисли за това, че ще ме нараниш.
Тръгна в онзи дъждовен ден,
без много неща да ми обясниш.
Остави ме - с куп въпроси ...
Да бъдеш или да не бъдеш...
избликва кръв, като думите
резки към приятел,
чиято цел е пръв да атакува.
Никой не пие за краля ...
Среднощни монолози
(на Л.Л.)
„Кой би искал – болката да е всеки ден
в душата му, нима е спътник земен
и без да пита, се настанява трайно ...
Имало едно време...
Имало едно време,
а с него ни имало и нас -
носещи на плещите си бреме,
което ранявало ни от раз. ...
Медитация
___________________________
По романа "Шогун"
Да
виждаш ...
За някой специален...
нещо вътре ме изгаря.
Ти обърна гръб и продължи,
а аз не вярвах, че това е краят...
Стоя във розова илюзия ...
Неспокойни пътеки
извиват по света
заснежени и знойни
през зими и лета.
Безсмъртните - до клади ...
Богатство
забързани сме в свойто ежедневие,
а приятелите се оказват неприятели
и изчезва вярата... както видение.
Заети сме с това да страдаме, ...
Прекатурени...
в тръните на мисли -
шарени чувства...
Неравен пътят.
Камъни - илюзии. ...
* * *
която носи късче късно ехо...
Ослушах се! Нима съм оглушала?!
Щом нейните молитви беззаветно
не ще останат чути в битието? ...
Недей
Тротоарът заплака: Недей!
Не издигай пред мене огради!
Зад огради едва се живей
в много самотните сгради. ...
Победителят...
на другите
не иска да прилича.
Съдбата... своя
той обича. ...
Сълза
и прави си път към моето сърце.
То плаче, страда и се измъчва,
за теб, любими, за твоето щастие...
Зная, боли те, зная, че ще мислиш ...
Не ти ли приличам на мъж
който скубе листа от косите на майка си?!
Листата – след бял, кисел дъжд –
разядоха женското в мене. Не вярваш ли?
И ти, малка моя, съвсем не видя - ...