Стихове и поезия от съвременни български автори
Мода
баба е редила.
Колко труд - за нищо.
Глупава ли била?
Весели гергини ...
Бяла кома
и студ прониква бавно в мен.
Невинна и красиво бяла
бе тази зима... Този ден
бе сякаш приказна магия. ...
Къде и кого?
горещ – искрей
пепел – пустош
малък храст
светлей ...
Радостните времена в края на годината
с мирис на имел и борови иглички.
Помахай щастливо на есенния Ноември,
след година ще го видим отново всички.
Не бива да тъжим за отминалата есен. ...
Все още не
Все още не мога да заплача,
а сълза - вечността от мене чака.
Като загасена свещ от крепост в бездна,
зад решетките, ръката ми за милост се протяга. ...
И още веднъж за принцесите
Принцът гледа мач пред телевизора.
Бирата с фъстъци му спори.
Аз съм му жена. По подразбиране.
Във капана между четири стени. ...
Къде си ти
Откъсни ми...
оцвети със нея моя сив живот.
Виж я как оперена се смее...
Откъсни ми късче от небето синьо.
Нека ведър е и утрешния ден. ...
***
Не очаквай от мен погребения.
Отдавна са мъртви сълзите.
Оплаквачките бавно изстинаха.
И се питах има ли скришна обич? ...
Будуване
ъгълът в твойта усмивка студен е.
Не мога ума ти, уви, да пленя,
а тялото - в трепет вълнуващ да стене.
Все още е есен, но без листопад - ...
Надежда за утре
и тази мъка някакси ще отшуми,
сега горчи в душата ми преляла,
но се усмихвам пак с разплакани очи
Не търся горест, ...
А розите имат бодли...
стои в ръцете ми пак.
Тя е от тебе,
тя е щастлива, но отново нещастна съм аз.
Отдавна си бях забранила ...
Очакване
Дните бавно си минават,
сълзите болезнено на парченца се пилеят.
Като камъни на речно дъно остават,
спомени, надежди, мечти навсякъде се леят. ...
Ноември
печален, но щастлив.
Полекичка заспива -
замислен, плах и тих.
В носталгия полита ...
В две шепи
времето, казват на изток.
Капчука събира
в две шепи тъгата на
остарялата есен.