Стихове и поезия от съвременни български автори
Луната хвърли своите одежди
и гола заблестя в нощта сияйна.
Облечена в копринени надежди,
зората се усмихваше, потайна...
Прозинаха се сънените лилии, ...
Самота
Почука някой тази вечер на вратата,
отворих и огледах се, но никой не видях...
Тогава я познах! До болка моята позната - Самотата!
Тя гмурна се дълбоко в мене и прескочи моя праг... ...
В теб да се огледам
в космическата зима
на истини, пресипнали от болка.
Флиртуваш с вятъра,
а снеговете те измиват, ...
Имам нужда
да пиша,
да вися в градинките ,
да пуша джойнт.
Имам нужда да мълча, ...
Любов
нежно моето сърце
като с пръчица вълшебна.
В миг промяна светове.
И усмихва се денят пред мене, ...
Моята гора
ухаят твойте устни ароматни.
Признавам, тез ухания приятни
невинно могат да те подлудят.
Какво от туй, че цялата гора ...
Не ме зачерквай
Непонятност са зениците по мръкнало
и тихо в клоните приспивам непотребност.
Ничия съм и в капилярите
на твойта жажда за копнежност. ...
Рисунка
с молив във ръка
драсвам първата
плаха черта.
После овала - ...
Есен
Ех, мина лятото безгрижно,
есента дойде.
Веч мрачна е гората
и всичко опусте. ...
Лека нощ, Поети!
месеца прогони от небето,
дере слухът ни той без капка жал –
жабокът – на блатото поета.
Песента му като ехо – отзвук жив - ...
....
Водовъртежът завлича и не ме оставя!
Болка и тъга ще останат за теб, дано
ми простиш вината, че си отидох от Земята!
Но ти ела, просто следвай лунната светлина ...
Неестествен ход
плувнал в самота.
Слънцето, дъждът,
бледата дъга.
Сгушено мълчат, ...