Стихове и поезия от съвременни български автори
Паметта
като сянка след нас все върви.
Ту е лунна пътека сред мрак,
ту - самар върху наш'те плещи.
Най-отгоре й разни лица ...
Винаги последно откровение
Безмълвно откровение, че не се нуждаеш от мен.
Това е, което прави любовта ми жертвана,
начинът, по който се обръщаш, за да видиш залеза.
Думите, написани от безсилие, ...
Отначало
нов живот върху помийна яма.
Втори шанс - за Стотен път, но само
да ти сладнее новата измама.
Букет от изневери ми поднесе, ...
Намерих те
Кой си ти, който сънищата ми спохождаш,
срещнала ли съм те аз по моя път?
Съществуващ ли като мъж, или си някой
измислен принц. ...
Случи се така
Аз се влюбих в теб,
ти беше моята мечта.
Мечтаех да съм с теб,
бях силно влюбена в теб, ...
Момчета
за малко
във очите
и погледът ти
бързо спуска ...
Чародейно
тихичко припява в тишината.
В дъждовна вечер есента
сълзи отпива от жената.
Която в мислите крещи, ...
Събота
в една стая
без часовници.
Не искам да отмерват всеки миг
и да плащам данък – ...
Изкуствени
а очите ти са като вцепенени.
Моите ръце са като на мъртвец,
докоснеш ли ги, ще се превърнат във прашец.
Телата ни пропити са от болка, ...
Среднощен разговор
Не си очаквал тази нощ да се обадя...
Кажи, че ми прощаваш.
Нали не ми се сърдиш?
Събудих те сред нощ... ...
Защо ли, Боже, си подухнал глината?!
Разпятие духовно, земно, от поети.
Предава се Денят на Тъмнината,
за да възкръсне в Изгрев и да свети.
Годината изтича, равносметка дебне- ...
В кафенето
Мина още една фалшива вечèрня
с игра на кибритени клечки и някакъв мач,
с поредната дрипава серия
от един безкраен и лих сериал. ...
Накратко
Не мога да заспя. Превзел си съня ми,
най-нахално, без рицарска броня и кон.
Сърцето ми шепне най-нежните думи
и един обичлив фейлетон - ...
Когато...
и всичко в теб крещи...
Когато се боиш от тъмнината
и свещите как стапят се следиш...
Когато поглед рееш без посока, ...
Апокалипсис
щом Залезът подготви се за изгрев.
Зората бясна в кръв ще се окъпе,
когато мъката запее своя припев.
Тъмнината луда отново ще прегази ...
* * *
вратата аз да отворя.
Бъди като бурния вятър,
втурни се и целуни ме нежно.
Забързан и груб е светът ни, ...
Едно
храсти изгорели,
черен път,
посипан с остри камъни,
страшни мисли, ...
Всичко уж е по старому...
изпод решетките нетрайни на дъжда.
Онази песен пак е във главата ми:
„Тот же лес, тот же воздух и та же вода.
Только он...” ...
Сонет за новата среща
след дългото отсъствие очи,
в които мисълта за теб личи...
О, блянове, о, спомени крилати!
Викът "Ела, приятелю сърцати!" ...
Желание
и с този лек нежен полет
аз копнея да окриля
света навред огромен.
Аз искам да бъда робиня, ...
До... крайност
ала имаме толкова нещо за казване...
Аз готова съм с тебе да споря -
не очаквай да бъда прикрито-потайна.
Ти не искаш сега да говорим. ...