Стихове и поезия от съвременни български автори
Хайку (ние и природата)
в изящни редици...
Следват ритъма
Напред и назад,
при скалистия отвор, ...
Някой те обича като мен
аз ти казвам "до тук"!
Не вярвам в себе си!
Ти вярвай в някой друг!
Когато плачеш за мен... ...
Незавършеният пъзел
Ще можеш ли да върнеш времето назад?
Хиляди частици разпръснати на парченца.
Това ли е сърцето ми ?
Отговори! ...
Краен извод
нима изпадам пак във транс?
Тъй силно ме опиянява,
като див и страстен танц!
Нима очите ми ме заблуждават... ...
Хаос
Мислите в нея отново са хиляди,
милиони, милиарди... и нито една за мен.
Блъскат се една друга,
всяка със своя цел ме придърпва. ...
Не ги разбирам вашите закони
аз не ги разбирам –
странни и нелепи ги намирам.
Ако Манго “продаде” гласа си
с цел с чорба децата да нахрани – ...
Виновна съм
не ме обичаш вече.
Да, виновна съм, признавам.
И таз вина живота ми обрече.
Сега сама съм ...
На дъното
Очи отваряш - виждаш тъмнина,
оглеждаш се - навсякъде е мрачно
и викаш ти, а само тишина
до теб успява да проникне бавно. ...
Почти молитвено...
Ще можеш ли да си отидеш? Някой ден
на твоята Вселена взрив последен,
като светкавица, преминала през мен,
ще светне... За да те погледам... ...
Виж, човече…
Колко си малък се взри!
И колко много лошите са вече,
a колко, колко малко са добри!
Виж, човече… ...
Стихийно
Заваля.
Не беше плакало
от пролетта.
Разсърди се, намръщи се ...
Боли
Стая, мрачна и безкрайна,
същата, в която преди време бях.
Тогава исках мъничко надежда,
а сега проклинам се и ме е страх. ...
Чакам
Поетични.
И спазмите болят... когато крача в минало.
Ще пребъда. Календар ще стана.
Ще се окича на стената. ...
Човещина
на Т. Цолов
Все някой ден ще седнем с теб на масата,
с души и чаши, пълни като никога.
Ще бъдем мълчаливо-урочасани, ...
Море в сърцето
Свеж полъх слънцето събужда,
отмята облачното одеало.
Солен бриз гърдите му изпълва,
грейва над безкрайно огледало. ...