Брат, логиката женска за мен е непонятна.
Мъжът след нея тича, от него бяга тя.
Той тръгва си от нея – тя вика го обратно.
Той стих й посвещава, купува й цветя,
но тя не се усмихва, тъга лежи в очите. ...
Целувки и сълзи се преплитат в едно,
сърцето тупти неуморно.
Страх се поражда от тях
опитва всичко да превърне в грях.
Душа на рамото ми си почива. ...
Казват, всичко било кръговрат.
На света, в който влюбен си тичал,
ще се върнеш - на мравката брат.
Или звяр, или някаква птица.
Хех! Нарамил кубичето пръст - ...
Недей заключва мислите в окови.
Не ги оставяй миг без светлина.
Заключени, превръщат се във роби,
покорни, но с фалшива доброта.
А свободата в нас е тъй незрима, ...
Неутолена съм, и някак недоискана,
прескочих си мечтите, за да тичам,
задъхана, очакваща, достигнала
до себе си. Но още те обичам.
Неутолена съм, а всичко пресуших, ...
Усмивки широки - насила престорени,
ласкави думи, на суетата покорни.
Очите гледат, но сякаш затворени,
без блясък са, тъй празни и морни.
Гласове се губят из тълпата, ...
Уморих се от думите, всичко си казахме,
уморих се от болката на голите истини.
Проклех чувствата до безкрайност доказвани
и новите страници, отдавна прелистени.
Заключих си устните за нови любовници, ...
Бутилка вино... поредната...
Две чаши - празни - за пореден път...
И твоите очи - красиви - с мекия оттенък на мавруд,
топли, но и някак горчиви.
Навярно и вкусът на устните ти е такъв... едва ли ще узная... ...
Зазидал се между четири стени,
самотникът живее сам сред свои,
загубил себе си сред мисли черни,
той безутешен чака дните бурни.
Останал глух за грохота днешен, ...
Когато се прочитат редовете
и с тях прочитат моето сърце,
от паузите прошка не търсете,
обичайте ме, после ме мразете,
но аз ще бъда в първия куплет! ...
Наведен поглед - неизречено предателство.
Истерично отказвам да приема...
Предал си нашата любов, страст, приятелство!
Отричам! Начало на нова дилема...
Боли ужасно! В мен пробуждаш гняв - ...