Стихове и поезия от съвременни български автори
Мастилото е моята КРЪВ!!!
Случайност!
Объркани и неразбрани...
................................................
Но кой е достоен да каже: ...
Ти сама дойде
усмихната, навярно си щастлива,
очите ти, очите на дете,
душата, нежна и красива,
говорихме си тихичко, в нощта, ...
Мързеливо
на простора шарен се показва утринта,
часовете алено-горещи аз предвиждам,
мързеливо гледайки в тавана на деня.
Топъл въздух тихичко навлиза през прозореца, ...
* * *
Пак е студено.
Без сняг...
Само лед и слана.
Пия си бирата в кофти заведение ...
*
Сякаш илюзия.
Една нощ живя.
Не му понесе климатът.
Отново земята, ...
Кажи ми как?
като никога не съм била -
твоя наистина, ти не пожела,
а и сам ме прогони от себе си... сам?
Как да ти простя? Какво? ...
За свободата
Природата
създава ни с прокоба -
осъжда ни
преди да се родим. ...
Скучно
Сънувах нещо, но забравих.
Събудих се и малко полежах.
Станах и гимнастика направих.
Кафето пих си пак сама. ...
Във тъмните дебри
Съдбите човешки във свят безчовешки - те тровят се в ужас и смърт.
И броди ли, броди през куха епоха,
през лабиринт от омраза и злост:
тя броди - заблудата глуха - призвана да бъде хомот. ...
Тъгата е като солта...
животът с нея има вкус.
Бодлите крият доброта,
спокойствието - силен трус.
Във всяка радост дебне скръб, ...
Хайку - 2 (зимно)
* * * * * *
Зимна приказка. Последният сняг
Мълчанието вика. рани дъха и лани.
Бурите мълчат. Светулка огря. ...
Роди ме!...
Краища. На време. И пространство.
Среща - криптограмна неизвестност...
Измерение - пречупено и с рани,
душите - обиталищата местят!... ...