Стихове и поезия от съвременни български автори
Да върнете времето назад
Накъде? С този бяг?
Спрете се! Нима си мислите,
че времето ще върнете назад?
Хора, погледнете календара! ...
Изповед
Боляха очите от лудия пъстър пазар,
а земната сладост предсмъртно горчеше.
Залитах към бездната...
от тъпата болка в коляното. ...
Дете
(посветено на моите и всички други деца)
Очи - звездици сини отправени към теб,
те питат те игриво за всеки нов предмет.
Две мънички ръчички протягат се страхливо ...
Последен час
на дявола - за без пари;
рогат, червен и долен,
душата си на дявола дарих.
В сумрака на моето съзнание ...
Какво от туй
усмивката и погледа студен.
Угасналият пламък тъй вълшебен,
вълшебен не е вече той за мен.
Разбирам неизказаната мисъл ...
Тя, изкуствената светлина!
Танцувахме двама с теб, под лъчите на луната!
Прекрасна и нежна беше тя!
Но спря да свети и дойде денят!
Градът отново заблестя с изкуствената светлина! ...
Мрачноглед
Животът е низ от абстиненции.
Днес ти липсва това, утре - друго.
Над смъртното легло висят претенции,
подклаждани от хиляди заблуди. ...
Не принадлежиш
обръщаш глава - за последно твоето красиво лице.
Прахта под краката ти танцува
танца на последното сбогом.
Ти не принадлежиш на тая грозна земя, зная това, ...
Утре ще ме запалиш наново (На разсъмване)
(На разсъмване)
На разсъмване ме гасиш.
Още паря.
Шепот мъглив ...
Плача!
морето ми липсва,
да лъхна от смолата на бора,
в утрото ранно на планинските двери.
Цяла вечер, сред шум, смях ...
Oчи
от ръбове в човешката порода,
от абордажни куки по
така чувствителната му природа.
Отдавна двете ми очи ...
Откровение
Очите ми са толкоз бистри.
Душата ми във тях се мие.
Дори душата ми да иска,
от тях не може да се скрие. ...
Сънищата гаснат с утринта
не го прославяше пред светлите икони.
От него искаше единствено… пожар,
да стъпва във душата му разголена.
Желаеше го непринудено, като дете, ...
Замълчи, Малката...
Замълчи, Малката...
Нека не говорим,
нека телата дори да мълчат.
Ти си луда ...