Стихове и поезия от съвременни български автори
Шах Мат
в топлата есен
покрита
от жълто- кафяви листа,
празна душата ...
* * *
между брезите
влакът пори
студения въздух
сиви гълъби кълват ...
Красиво е незримото
Умът разбунено понечва да заплува
открил водата своя, душата не удавила,
най-нежни пролетни мечти не скършила.
Разчупила на части от скачени съдове, ...
Обява
виси обява.
Прочетох от далече:
"Търси се! "
Готвач за Ада. ...
Искам (или "Вино от глухарчета", но не по Бредбъри)
Искам да съм пухче
от глухарче,
на дланта ти да поспра,
нежно вятърът ...
Ти ли си моят дъжд?!?!
Не съм го правил... от доста време...
онова добре познато нещо... почти забравил,
за да се сетя, че за него имам време.
Сега за него имам време, ...
Отново в съня ми
весело деня изпраща
и той да си почива!
Тя ще ни прикрива
пак на нашето старо място ...
А на нас какво ни остава?
вихри се гонят и носят черна забрава.
Листата ги няма, за да напомнят за лято.
Гарвани черни реят се в черното ято.
Небето е мрачно, от слънце няма и спомен, ...
В онази клоака...
където принцът
не стана просяк,
а принцесата
съвсем нямаше ...
Останки от киселинен дъжд
после духнал вятър, в миг те полетели...
Като чайки над морето черно реели се те,
радвали се на вълните бели, пърхали с въображаеми криле.
Но внезапно вятърът утихнал, полетът превърнал се във спускане стремглаво - ...
Сгъстено е времето ми...
дори когато на вратата
се трупат усмивки
а в нишките
на килима е вплетена ...
Да се напием
да загорчи в устата ни разлятата текила?
Какво пък, вън студено е и адски тъмно
и нощта пред нас проблясъци разстила.
Нека вдигнем първи тост за болката. ...
Поезията е измама
Меко е, леко е, сладко в сърцето,
едва я дочаках, в ръцете със китка,
даже захар не си слагам вече в кафето,
тя е моята мъничка медена питка. ...
Как?
аз чувам всеки вик.
Това променя всичко -
как да намеря ред
и как редът е хаос. ...