Стихове и поезия от съвременни български автори

256.8K резултата

Познавам този тъжен жест

Познавам този тъжен жест,
когато скриваш устни от целувката ми.
Познавам тихия ти поглед,
мълчащ и скитащ се из стаята,
щом прося пак да изречеш: „Обичам те." ...
1.1K 1 4

Да те поискам ли сега?

С теб, нима
ще е единствен спомен, много стар,
и това
ще нарисува ли отново в нас пожар?
И с кои ...
923 3

Побързай

Зимно слънце - кратък ден.
Бързай лъч да си откраднеш.
Ей го вятърът студен -
преди тебе ще го грабне.
И загребал шепа сняг, ...
1.1K 10

Дъжд

Дъжд
Вали...
И всеки крие се на топло във сърцето си.
Вали по покриви, по устни и лица.
По лоши и добри вали, ...
960 1

Истината често залъгва

И нека пак залъжем себе си, че всичко е било
наистина, а не насън, защото чувствата,
които ти ми даваш, са много повече
от истината, която често залъгва
пленените от щастие души, ...
1.7K 4

Двама

Все още помня,
беше неотдавна,
онзи странен ден...
Вървяха те,
напред, пак двама, ...
903 3

Да говорим!

Да говорим!
Да говорим! Тази думичка крилата,
нека екне по градовете и селата!
И нека звучи, както звучи в момента
по всички медии и в Парламента. ...
866 4

Без посока

Последен лев във джоба,
крача аз сама по тротоара.
А душата ми е пълна със тревога,
изваждам си цигара и запалвам.
Циганка една ме заговори, ...
1.2K 2

Копие в сърцето

В моя свят влезе без да питаш,
управляваше го като на шега,
подиграваше се с моята душа,
а тя все повече те обичаше.
Сега едно разплакано лице, ...
1.1K

Ледена принцеса

Светлините преплитат се в нощта.
Градът блести. Едни и същи локви -
един и същи дъжд. Дано да те намеря
някъде там, някой ден. И пак в същия
дъжд да стоиш до мен. Да те целуна ...
1.7K 2

Опитвам да съм силна

Често разлюляваш земята под краката ми.
На челото ми графирана е силата,
но истината е, че детска слабост крие се в душата ми.
И страхът се лее от очите, че любовта ти е оная гнилата.
За светец дори не съм мечтала, ...
1.2K 5

На Дамян Дамянов – с възхищение! (2005)

Дали съм лоша? Няма как да знам!
Дали добра съм? Няма как да бъда!
Но храм на лудостта е моят храм,
от който всеки скитник ще изпъдя.
Когато искам, мога да лекувам ...
1.4K 5

Пропускаш минутите

Ще ти оставя очите си,
безпътна ще скитам,
раздадох мечтите си,
за спасението питам.
В бурята хвърлих ...
1.2K 3

Среднощно

Измислих те и те затворих
в клетка-стих.
А сигурно е страшно
да си там -
във клетка, пък дори ...
1.1K 4

Зима

Седя навън
под зловещата мъгла.
Всичко беше като сън,
а в очите ми - тъга.
Изгубих любовта, ...
1.2K 2

Две снимки

Гледам все пред мене снимки две стоят
и две жени ме гледат - съдят и мълчат.
Съвест моя? Не, по-скоро не разбрали,
две жени ме съдят, но мълчат.
Аз познах ги тези две красиви дами ...
1.2K 1

Oтегчена...

От утре друг ще си...
Може би ще помниш, че ме има.
Гласa си изгубих от викане...
след теб да крещя, че си тръгвам!
Поредна доза отегчение... ...
1K 1

* * *

Не си до мен - далече си, далече,
на чуждо място сред студени хора,
душичка - цвете си - ти, мъничко човече,
не се предавай - ще ти бъда аз опора.
Със твойте сладки устни шепне ми морето, ...
1.1K 9

Стремеж

ПОЛЕКА ВЪРВЯ УСТРЕМЕНА
КЪМ ЯРКАТА, СВЕТЛА ЗВЕЗДА
И ЧУВСТВАМ СЕ АЗ ОКРИЛЕНА
ДА ТЪРСЯ ПРЕД МЕНЕ СВЕТА!
СВЕТА СЪС ГРАДИНА ПРЕКРАСНА ...
853 7

Не търся обяснение…

Не търся обяснение…
Къде съм?
Има ли значение?...
Важното е…
накъде ме водят устните ти… ...
1.7K 23

Дали си ти...

Дали си ти онзи, който тъй отдавна чаках,
или пак излъгана ще бъда в своите мечти.
Отидоха си всичките надежди,
твърде наранявана оказах се, уви...
И сега ти нямаш и представа, ти дори не знаеш ...
1.6K 5

Налей, кръчмарю

Налей, кръчмарю
Налей, кръчмарю, кана вино,
не го кръщавай* под тезгяха,
желая да е силно и горчиво,
както болката в душата. ...
1.5K 17

Тъга

Тъжно дърветата
клони поклащат,
върбата приведена
в мрака ридае,
бавно очите ти, ...
1.1K 20

Не знаех...

Ти може би си същият... Такъв,
какъвто те запомниха очите ми.
Със мирис на история... и дъжд.
Единственият, вкусил от сълзите ми.
От устните ти капеше - любов. ...
2.4K 37

Из "Спомените на една сянка"

"В началото бе Мрак.
И мракът беше тишина.
И тишината беше мрак.
Прошепна мракът:
Да бъде светлина! ...
1.4K 8

Ново

Ново
Спомен, спънат във мечта,
нежна тежка топлина.
И наяве, и насън строиш
пусти кули без основи. ...
808 3

Отново

Отново се оставих да бъда прелъстена,
отново повярвах на мили думи и фалшиви усмивки,
отново ме измамиха и аз
отново повярвах и продължавам да вярвам,
че във всеки има капка човечност. ...
1.7K 3

Прагът на смъртта

Родила се веднъж една жена.
Тя била ту лоша, ту добра,
с прекършена душа,
но и неоспорима красота!
Мечтаела да срещне тя много хора по света. ...
1K 2

Една жена

Аз отплавам с лодката-луна
към кея на отлитащото време.
Отива си греховната жена,
която никой не посмя да вземе.
Тя имаше какво да ти даде ...
1K 4

Както ви се харесва*

* "As you like it"
Shakespeare
Аз не мога да бъда добра
към онези, които ме газят,
сякаш тъпчат английска трева. ...
3.7K 2 41

Подарък за сбогом

Сбогом!
Гласът ми пресече тишината,
като меч! И заби се в твоето сърце!
Сбогом!
Нека те боли от раната! ...
1.3K 2

Реквием за ХХ век

РЕКВИЕМ ЗА ХХ ВЕК
Реки от кръв улиците влачат,
паважът белее от голи кости.
Самолети - гарвани в здрача,
кълват града за бог да прости. ...
654 3

За себе си...

Искам толкова много неща да ти кажа,
да те утеша и макар да знам,
че утеха няма да ти донеса,
искам да опитам, или с тебе да скърбя.
Искам опора да ти бъда, ...
1.6K 3

Прости ми, любими!

За любовта аз плащам скъпо –
разбрах, че трябва да се боря,
но се страхувам някъде по пътя
да не угасне тя и ужасът да се повтори.
Боже, Ти знаеш колко силно съм обичала ...
2K 2

Миг беше...

Може би
не е любов...
Г. Константинов
Миг беше само.
Без въпроси и лъжи. ...
1.2K 22

Стъкла

В начупени стъкла отглеждам се
и да, така съм по-красива.
Във водни капки се оглеждам
и да, ще стана по-щастлива.
Потъвам в себе си... ...
991 2