Аз бързах, за да грабна спомена,
да го докопам за немирните къдрици
и да го задуша в прегръдките си...
Не исках да го пускам да си иде,
раздърпах му сакото остаряло, ...
В края и началото на всичко,
далеч си и някъде си там.
Обичам те и проклинам все по мъничко,
сърцето ми на вятъра ще дам.
Секундите, които си отиваха, ...
Замръзвах. Отново сред пустинята.
А пареше до страшна болка пясъкът.
Задъхах се. Но пак отпих от синьото,
не замълчах на свободата крясъка.
Изгубвах. Сляп не стигаш до миража. ...
Искам да бъда...
Как искам да съм птица в небосвода
и да прелетя над твоята къща голяма,
да ви видя вас, двамата, хванати за ръце
и болката горчива спре да ме изгаря! ...
Стихотворението е отправено към библиотечния екип на читалище "Съгласие" гр. Каварна и към всички онези, които ми помогнаха в събирането на средства за издаването на втората ми книга "Откровение".
Една усмивка подари на ближен,
една усмивка – светъл храм.
Една усмивка даже е красива,
дариш ли я от о ...
Планината се усмихва на една звезда в небето.
Стряха радостно се гуши на планината в сърцето.
Ледена висулка на прозореца виси.
Вятърът навън песен някаква шепти...
Въгленче от бъдник, във очите ни блещука . ...
По коментар на меланхолик (Йордан Серафимов) : 7-12-2008г. 01:30
току-що в леглото си, облят в сълзи, потънал в тъгата си и лудостта си, блъскайки се в стени от неразбиране за света, осъзнах, че... думите са илюзия. не могат да обяснят болката, нито света, нито нищо. нищо не подлежи на обяснение и р ...
Там, на скалите до морския бряг,
спомням си, когато със тебе аз бях.
Светът беше в краката ми, защото бях със теб,
душата ми се сля с душата ти
и тогава всичко бе наред. ...
Не е любов. И не е истина.
Ти си суров. Аз съм измислена.
Не са искри. Дори не са фенери.
Отблясъци във огледало.
Не ме боли, когато не си ми верен. ...
Много любовни романи сме чели -
завист, омраза, интриги на куп.
Пред всяка любов има проблеми,
с любовните романи до тук.
Сега със тебе романа си пишем ...
Раздяла - символът на есента!Отлетяхте, наши лястовици,зоват ви южните, топли места!Есен е, пак капят листа,но в тихия ромон на дъждаостана съхранена песента ви!Ние знаем, южни лястовици,ще ви върне скоро пролетта!
Листенце от коприва как е нежно...
как крехко, диво и зелено... и ме пленява.
Омагьоса ме... Исках... Беше неизбежно.
Люлеещо се от летния полъх ме изкушава.
Листенце от коприва как флиртува. ...
Пред мен са същите картини от дома,
далечни спомени от мойто детство,
опитаха се лесно да сломят
духа ми всички бедствия,
но времето не може да ограби ...
Тя идвала при него в полунощ.
Прегръдката стопявала крилете и.
Поставяла на гръдния му кош
главата си. И слушала сърцето му.
Не казвал нито дума. Все мълчал. ...
Ако не е религията ни любов...
то всичко измамно е било...
И все тъй по-силния ще злорадства
над целия свят - с мрака и бяса...
С печат дяволски на жестокостта - ...