Стихове и поезия от съвременни български автори
А беше нощ
Не беше нужно да се крием
от ударите на деня,
въпросите на светлината,
капризите на сутринта. ...
Ето ме
виж какво направи с мен!
Питаш ме дали боли ме,
как няма да боли щом не си до мен!?
Ето ме, погледни ме - ...
В сърцето ми
(Къделя от слънце и мъничко мрак…)
Към теб ме отвежда всяка надежда
(и няма смърт или страх).
В сърцето си крия твойта закрила ...
Още живи са в мене
животът ще си вземе своето от мен.
Навеки ще остане неразбрана
душа нещастна - взета от съдбата в плен.
И болката в душата ми стаена ...
Не тръгвай без мен...
Не питай защо съм щастлива...
в очите ми виж любовта ти!
И някак различно красива съм...
докосната от ръката ти...! ...
имам довижданета всякакви
довижданета
всякакви
червени
дълги ...
Не, не живея! Горя!
шепа съчки
от неразпалени
огнища,
но протегнеш ли ...
Открадната любов
и вярна на него да бъда.
Грешката своя простих си,
обичам го силно, не мога!
Аз няма да му кажа, че мразя, ...
Пак така
Пустата черна котка
пак ми е на карък.
Вече съм като точка
в стар, омагьосан кръг. ...
Ще имам ли право да съм щастлива???
и мисли редовни не ще редя…
Чувства любовни – я, що е това?!
Щастие малко или просто
замръзнала чужда искра??? ...
Лекуваш с разпятия...
Излизам, искам днес поне за кратко
да забравя очите ти и техните мълнии.
Душата ми, душа като една човешка длан
се скита в търсене на любовта. ...
Дядо Пенко
Баш си тачи вино ланско.
Щом се пръкне във зарана,
с пяна пълни цяла кана.
Ала зърне ли го Пена, ...
Вещица
шепне билето тъмни слова,
а в казана бълбука отварата,
черна котка мяука в нощта.
Тъмни клони поклаща дъбът ...
Да имаше поне...
Дяволи го взели!
Колко струва
шепа сляпо доверие?
Една метла и... ...