Стихове и поезия от съвременни български автори
Мразя се
Мразя се и за това, че те срещнах!
Боли ме, че отново любов те наричам
и да те забравя можел съм, но не исках.
Да, винаги си тръгвах, но все пак се връщах. ...
Искам те
Не, не ме поглеждай - така дръзко и искащо.
Не смей да ме заговаряш.
Не ми казвай колко съм хубава.
Погубващо неустоим си... и знаеш го. ...
Небесни коне
На писателя Димитър Атанасов
Те потръпват от дъх на жребец,
в тях кипят неузрелите трепети –
рият лудо и с гриви гребат ...
Усещане за любов, родена в светлината
на случайно докосване, превърнала се в нежност,
а може би във всичко...
Издигана, ранявана,
намерила покоя - ...
Любовен порив
... Мрачно е навън, студено
и мъгла се спускаше над града...
Сама, по улицата аз пак вървя,
зъзнеща от студ ...
Променена заради теб
падна се чест във такъв прекрасен ден
в очите ти морни плахо да надзърна
и в спомените скрито да се върна.
Усмивката ти нежна на лице, ...
През дните си невидима минавам
превръщам ги във шепа тъжен прах...
Привикнах със мечти да се прощавам -
да ги отгледам тъй и не успях...
И хората край мен са сиво-чужди - ...
Изстине ли коренът...
разсъблечени, гладки, невръстни,
и се сливаха с тъжните песни,
за да може смехът да възкръсне.
А от техните ризи назъбени, ...
Белият кон
На един недовършен танц
Не зная от кога чакаш ти
принца на белия кон;
и колко ли дълго си плакала, ...
За студентските шествия 1996 г.
кутренца настървени,
по улиците лаят,
а за какво - не знаят.
- Студентчета презрени, ...
Нещо за казване (only after 25)
неща
пиша
когато нямам
нищо ...
Къде? Как? Тик-так....
къде се губиш пак?
Часовникът ти май е спрял,
за чувства пак си закъснял.
Там и тук, тук и там... ...
Теория на относителността
Разглеждам природа, която я няма.
Срещам се с хора, които ги няма.
Прибирам се в стая, която я няма.
Тиктакат часовници, които ги няма. ...
Димът. И Великан. (2006)
Дъх... и поквара.
Тягостни вопли.
Димът ще ме стопли.
Мое було, мой грях. ...