Стихове и поезия от съвременни български автори
Таен обожател
Всеки ден получавам букет,
а на картичката няма име,
казвам си, че всичко е наред,
но любопитството така гори ме. ...
Лятото
и тръпнещо.
Изгубва се,
препуска с огнен дъх.
Сърцето му - изгарящо ...
Докосване
и сякаш всичко казват ни очите,
ръка в милувка протегни,
защо ли, устни, пак мълчите,
излишни думи между нас ...
Ръката ти...
Ръката ти по моята. И пише.
С шепота на устните застинали.
В страната ме пренесе на Алиса.
Любовен танц. Очакване си. Синорно. ...
Обичай ме
през времето и хората,
през всеки нов сезон...
Напук на здрача!
Обичай ме, ...
♪♪♪ “Eine kleine Nachtmusik” / не по Моцарт♪♪♪
музиката
разцепи тишината,
идваща от онова
пиано... ...
* * *
Тази нежност изпълва цялата ми стая.
Само да ме видиш си дошъл, нали?
Да бъдеш сигурен, че още те желая.
Усмихваш се, протягаш пак към мен ръце, ...
* * *
В смелостта на своят път.
В разочарованието на свойте мечти.
Винаги съм бил аз!
В сънищата на твоят възход. ...
Душевна есен
От теб като си тръгна, падна дъжд,
но не поникна туй любовно зрънце,
посято от един обичащ мъж...
Плевелите луднаха от влага ...
Вироглаво
Облак от зори тъжно занаднича.
Листи ненакапали се молят,
вятъра да могат да прогонят.
И вълнообразна тишината ...
За ризите, и ближните
Свалих я само от гърба си.
Останах гола, до наивност,
а ризата - подарих я,
на ближния. ...
Предложение за групова поезия
(тримка май сме малко)
В неделя вечер, в шест и пет,
една кола се спря отпред,
докара тя две поетеси - ...
Когато падна
Или да продължавам да се боря?
Не мога ли насън да си поплача?
Че живота си живея по неволя...
Не мога ли очите си да скрия, ...
Невинна в своята вина
Обичам те, дете, ти си жена без сърце...
Знаеше, че ще е грешка, той всичко изчисли,
но сърцето пропусна в сметките си!
Тя облада мислите му, проникна в душата му, ...
Забрави ли
как преди време превзе
и последното останало живо кътче
от моето малко сърце?
Забрави ли как с усмивката си слънчева ме омая ...
Закуска
Рови с ръжена из масата.
Загорели били палачинките –
какво толкова.
Горчали му. ...
Въпроси без отговори
... та нима бе то подвластно на невинната ти плът?
Защо когато се обърна, виждам твоя лик там нейде да блести?
Защо когато те погледнех, с усмивка махаше ми ти...
Защо сега слънцето не грее, както грееше преди? ...