Стихове и поезия от съвременни български автори
Без обич
приема ги безкрая в своя покой,
чувства в сърцето отдавна стаени,
беэстрастното време отнася ги в рой.
Не ще ги по пътя слънце огрее, ...
Обречени...
от призма пречупени в еднакъв калъп,
остри думи лютят в очите неверни,
човещината май вече превила е гръб.
Угасват искриците в нежната длан... ...
Нека!
да искаш да те обичат е грях,
цял живот за любим да се бориш
е нелепа и грозна съдба!
Да търсиш щастие, където ...
Това, което...
Мечти и блянове.
Сега сме други и светът е сякаш нов.
Надеждите ни хранени, останали във времето са като зов.
Сега е друго. По-далечни сме. ...
Колко трепетни души
гледат и се молят те
с тиха нежност на луната.
Колко трепетни души
в тихи нощи сребролунни ...
Илюзорно
Устремът е моята инерция -
тази, с която по навик обичам,
тази, с която по навик те търся
и тази, която наивно отричам. ...
Аз не притихвам вече. Като тях.
Не съм притихнала.
И днеска
по лицето ми
наместо сълзи ...
Сладка дъга
но аз си чаках цветната дъга.
И най-накрая тя изгря!
Сега какво да правя?!
Ще живея аз под нея, ...
Изгубила смисъла
той с лека ръка мен поруга
и в нощите тихичко плакала,
сломена от своята тъгa.
И смисъла съм изгубила, ...
Първите ни двадесет години
за спомени летни, за спомени зимни...
В борби ежедневни, възходи и спад,
преминахме двайсет съвместни години!
И сякаш бе вчера, почти на игра, ...