Стихове и поезия от съвременни български автори
Не можах да се излъжа...
Часовете минават, а болката в мен остава!
Всичко край мен се промени, но любовта ми - не!
Залъгвам близки и приятели, че ти си си минало, но сърцето ми отрича!
Залъгвах и себе си, но не можах да те изтрия от живота си!
Белият лист
ням, бездиханен, самотен,
молещ безмълвно за краткия вик
на душа, натежала от спомени.
Грешните мисли са част от играта, ...
ти си
ти си моята болка
ти си моята съдба
ти си човекът, който най-много обичам на този свят
аз не искам да ми сваляш звезди посред бял ден, ...
Старост-нерадост
Не мога вече 10 бири наведнъж.
От две уискита кънките връзвам,
направо страшна работа - а уж съм мъж...
И днес ударих право в трийсетака, ...
Тъжно... За младостта
Както розата, откъсната от храста свой,
за присаждане е вече непригодна,
така и младостта ми, замряла сред покой,
не би могла да полети свободна... ...
Човекът, който събира
вечерни часовници,
няма идея за време.
Когато дъжд.
Вчера. ...
Не са напразни
страданията,
тревогите,
тъгата...
След залез ...
Благославям те
защото аз съм майка твоя,
бъди щастлива, благославям те,
нека това те грее в студа и в зноя!
И в трудности и във беди, ...
Остани си сам
че никога не вярвах, че ще ми се случи отново.
Хлътнах много и не се спрях, всичко беше розово и хубаво,
Господи, защо не осъзнах, че отново ще страдам аз.
Беше всичко красиво и разкошно, но в един ден реши, ...
Въпрос пред тунела
Питам... и ги гледам във захлас...
Блика, блика... но не знаем,
затова тунелна басня бавно баем.
В друг живот... По друго време...
Може би била съм пролетна трева,
прегърнала с обич хълмове зелени,
приятелка на утринните капки от роса...
В друг живот... По друго време... ...
бистър поглед
Дразнеше го своеволието на случките.
Не че бяха просто грозни - бяха невъзможно неналучкани.
Днес отново случките са своеволни,
но не протестира моят разум. ...
Сън
Защо за теб мечтая всеки ден?
Защо ли толкова се аз вълнувам
когато ти си тъй близо до мен.
Ти влизаш във съня ми, без да питаш. ...
Дъждовна капка
Извън ли времето... и нямаш власт?
Катериш се по покриви необуздани
или изпъваш струни като истукан?
Разрошваш перушини на врабчета, ...
Обич моя, непризната...
Колко наивно е любовта ти да желая?
Но ти живееш в сърцето ми
от години, обич моя,
глупаво е от теб дори ...
Излекувай ме с любов
люби ме, твоя ще съм във нощта.
Не искам да съм вечно жива рана,
аз искам да съм влюбена жена.
Сега съм болка, зов отчаян за любов, ...