19 999 резултата
Зад маската... се крие друга маска...
Зад нея също и това си е парад...
Без тях? Недей човека стряска!
И той не знае отговора, брат...
Отдавна е загубил ориентация, ...
  99 
ПОСЛЕДНИТЕ СТЪПКИ КЪМ ЗАЛЕЗА
Колко много мъже са осъмвали с тебе пияни?
Но безкрайните нощи на страст и на бурен кипеж
издимяха в небето и над покрива сприхави врани
чоплят мраморен свод над застинал и мрачен строеж. ...
  109 
Приспах разголените мисли,
привидно ласкавия ден,
а самотата се замисли
за фалша от деня роден.
Пречупи залезът небето ...
  101 
Добрите хора - ах, къде ги има?
На сто са двама-трима.
Надежда имаме, то се разбира,
обаче, как ни се сервира?
Все за герои-анти ний четем ...
  133 
И как сама да разбера,
каква ли сила все ме тласка,
да съм и лоша, и добра,
камшичен удар, плаха ласка.
В сто заклинания орисала, ...
  170 
Разпръсква зората божурени краски
в небе от сатенен сапфир бистроросен.
Дарява нощта, безразсъдно прекрасна,
вълшебство, което блаженство ни носи.
Във утрин такава и аз съм родена, ...
  109 
Сред ръфащи крилете остри камъни,
в измамно огледалния покой,
научих се на имане и нямане.
И колко лъже думичката "свой".
Сред тровещо душата дребнотемие, ...
  204 
ЧЕРНО И БЯЛО
Знам, че хълмът притихнал е само пореден портал,
но къде ли ще хлътна, когато през него премина?
Може би там, където накрая светът би успял
да живее в любов, без раздор и касетъчни мини. ...
  183  10 
СИЛУЕТ В ЛИСТОПАДА
Есента е стара къща –
с мирис на червен тамян.
Нечий призрак там се връща –
от униние пиян, ...
  81 
Безумието много ми отива!
Наивна - казват, влюбена глупачка.
В спокойствие сърцето да заспива.
Да казват, няма да са му спирачка.
Различна съм и много ми отива, ...
  155 
Отскоро се гневя на две клишета,
и обземат ме низки страсти.
Първо, че само силните имат късмет,
и второ – нямало пълно щастие.
В коя точно част се намирам, ...
  124 
Отдавна в хорската пустиня
аз бродя твърдо в нощ и ден.
И времето така отмина...
На чувствата предсмъртен тлен
затопля още в мрачината ...
  103 
Пробуждах се и силна, и сломена,
и с весели, и с вехнещи очи.
Заспивах и щастлива, и ранена,
но винаги с нестихващи мечти.
Обичах и сърдечно, и привидно, ...
  97 
Трагедиите – малките – големите,
те си вървят – говорят по човека,
но сянката му как ще я отнемете?
Душата му? От нея е по-лека.
И следва той на слънчицето друмите, ...
  161 
До сетния си дъх ще съм учуден,
изобщо как дотука оцелях.
На Господ ли угоден съм и нужен,
или на дявола, че сбирал съм му грях?
Типично по човешки съм неверник, ...
  132 
Хора, хич да не ви пука!
Живеем още и сме тука!
Далече сме от край летален.
Прост живот, тъй идеален.
Да, имаме си своите грешки ...
  71 
Започвам да изпадам в откровения.
Понякога нарочно - да се скрия
от хората, които чуват немия,
а глухи са за този, дето вие...
Човекът, уж на Господ е подобие, ...
  128 
Повечето хора са толкова щастливи, колкото са решили да бъдат.
Ейбрахам Линкълн
Няма рецепта за щастие, то не трябва да е цел.
То е награда и да я спечелиш трябва да си смел.
Не може да бъде пропътувано, притежавано и носено, ...
  133 
Простете за това, което съм..
Да се прощава е божествено,
но дали сме Богове??!
Днес не ми се иска
да съм аз добра. ...
  98 
Мълча пред истеричния си гняв.
Зад зъбите си стискам стари истини.
По-стари от разглезения свят,
във който всичко някак е безсмислено.
И хората изгубиха човешкото. ...
  135 
Краят е толкова близко, днес или утре,
ненадейно, или нещо различно, добре!
Да го приема спокойно се уча, опитвам,
всяка утрин ликувам, а вечер притихвам.
Всеки край е ново начало, зная път към простора ...
  98 
Научѝ ме в тъмнината да светя,
без в чужд живот да се меся.
Блàга дума да кажа – без да лаская.
Обективна да съм – да се старая.
Чужди рани с мехлем да превързвам. ...
  221 
Каква е тази моя птичата душа?
Магия носи – скрита и от мене,
дори плътта да падне на колѐне,
с бял стих и две-три ноти я теша.
Объркана изглежда, плаха пред съда, ...
  135 
Загубих се - никакъв знак,
в дълбока, усойна дъбрава...
Непозната за Другата бях,
неподвластна на логика здрава.
Щом от себе си бягам сега ...
  105 
На Прошки простете! Нека сълзите ни са чисти - от обич, от радост, от умиление, от удовлетворение!
*****
Бистра капка сълза в ресниците спряла.
Дълъг път от сърцето до света извървяла.
Тиха, плаха, несигурна ще се откъсне, ...
  128 
БЕЛИ СТЪПКИ В ДУШАТА
Да си простим е време, май –
и, ако може – да забравим.
В товар ли залчета корави
ще мъкнем до самия край? ...
  148 
ТЯ, ГОРДОСТТА
„прошка искам, прошка давам”...
Тя, гордостта,
е лош съветник
и пречка да се примирим ...
  171 
В деня на прошката ви представям
Мед и кръговрат
Не искам да слушам,
да споря
за всяка глупост, ...
  104 
Всички принцеси от кули
в приказки тъжни живеят.
Те са измислени, чу ли?
В този живот не умеят
истини да различават, ...
  277  21 
ПРИТЧА БЕЗ ПРИЧИНА
Угасна ми свещицата в тъмата,
а нямах ни запалка, ни кибрит.
Не зная как осъмнах пред вратата
на Ада, нейде в храсталака скрит. ...
  146 
Какво да ти разкажа, за
моита тиха самота?
Далечен спомен със гръм
В душата долетя.
Самотна, залези изпращам ...
  101 
Денят е обещание от Господ,
но с вяра, ако носим я навеки.
Надеждите не зреят от въпроси,
със чувствa обяснени от поета.
Сънят е приспивател на живота, ...
  100 
Денят върви по облачния ръб.
Обажда се животът – да се чуем,
а всичките му напъни са всуе,
ту прави се на евтин, ту на скъп.
Ту шут е, ту палач е и не зная ...
  140 
Понякога сърцето ми се свива
в конвулсия преди да те поеме,
и в миговете толкова щастливи,
за твоята любов ми трябва време...
И сигурно приличам на учуден, ...
  182  10 
Дилемите в живота ми не спираха.
Предчувствия ме лъжеха стократно.
Съдбата във вина да подозирам -
нахално е (предвид че съм инат).
Пословична бе мойта проклетѝя, ...
  140 
На този свят дошли сме от любов
и за любов сме земна сътворени.
Създадени сме с божий благослов
и мигове щастливо споделени.
Дошли сме, за да търсим своя път ...
  135 
Косите ти са есенни листа.
А очите ти – небесни светлини.
Душата ти е любовта,
която чакам да ме посети.
Думите ти като таен шепот ...
  249 
Аз пребродих света, за да търся утеха
и при свои, и чужди намирах подслон.
С мен бедняк е делил хляб и дреха,
ала нийде не сетих мое място за дом...
И угрижен се лутах по неведоми пътища, ...
  96 
ГОРЧИВИТЕ НИ РАВНОСМЕТКИ ИДАТ КЪСНО
Какво ще ми отнемат – нямам нищо?
отдавна всичко всекиму съм дала –
палитрата на листопада пищен,
сред преспите безмилостни изтляла. ...
  148 
Бледнее, изстива небето вечерно
брилянтни кристали проблясват във мрака.
Одежди от кожа в любимото черно
обличам и тръгвам – дългът ме очаква!
Наклаждам си огън от приказки стари ...
  117 
Предложения
: ??:??