20 576 резултата
Върви човекът все напред,
завои всякакви по неговия път.
Понякога е без билет,
понякога лутайки се на кръстопът.
Но изборът от Бога ни е даден. ...
  245 
Животът всъщност толкова е прост,
като въздишка, песен, стих без думи.
Дошъл си и си тръгваш като гост.
След няколко сезона. Помежду ни,
остава само споменът за дъжд, ...
  228 
Някои хора - живеят за да обичат.
Други пък са родени за да мразят.
Трети живеят на всекиго напук,
но май всички живееме напразно...
Осъден с мярка крайна - и присъда до живот. ...
  190 
Останах в светла, мъдра тишина,
в която всички пътища видях.
Потеглих със надежда в свобода
и с вяра пътя на добро избрах.
Обичам този бял безкраен път. ...
  327  14 
От труд
загрубели са
моите длани!
За разкош
и ...
  147 
Толкова е лесно да си себе си,
стига само да узнаеш кой си…
От стремеж към трупане обсебени,
за хартийки сменяме покоя си.
От неспирно дирене на смисъла ...
  198 
"Който убива Вярата-се наказва"
из "Библията"
Не те ли заболя, че тъй жестоко
ти ме нарани?!
Не чу ли воплите на умиращата ...
  146 
Маргинална улица без светофари, лампи и знаци.
Някой я нарича пътят на всички глупаци, чудаци, смелчаци и изхвърлени котараци.
Място за бездомни надежди,
където бетонът е мек и те гледа под вежди.
Там, където любовта, гладна с вяра на ръце проси, ...
  234 
Майката на Апостола
Една българка, една истинска жена,
родила и отгледала няколко чеда.
В бедност но с обич и любов голяма,
тя ги възпитала, друга като нея няма. ...
  201 
Човекът е осъден да избира,
но дали това е свобода.
А казват, който търси той намира,
в живота на бруталната игра.
Неискам повече да търся теб, ...
  212 
„Адът – това са другите“
Жан-Пол Сартр
За всяка година по нещо научено –
от първите крачки, до бързия бяг:
спонтанно, случайно, скроено, обмислено – ...
  334 
Трудно се говори със морето
в нашия телепатичен диалог,
донякъде разбирам общо взето
защо моретата създал е Бог.
Спокойствието чак ме удивлява ...
  263 
Разсънвам се със писане на стих,
макар, че и кафе съм вече пил,
ала на поетичния тепих
събуждането си е някак си със стил...
Какво ще пиша? Още го не зная, ...
  226 
Ще бъда и от ниските по-ниска,
трева ще стана – нежна, от коприна
и бурите дори да не подминат,
ще ги прегърна, ще поема риска.
Което не избирам – ме избира, ...
  173 
Запомни, че да те имам е съдба.
И че в тебе трябва да изчезна.
"Ще плачеш", настояваше ума,
но сърцето каза "Искам нея."
  255 
Ловците се прибраха малко гузни...
След цял ден подир кучетата бягали
е уловът им тлъста, кръгла нула.
Зевзеците на подбив ще ги спрягат.
А нощем сънищата им препускат ...
  294 
Тази мъка в душата, никой не знае.
Тя е моя. Единствена. Там.
Като черна магия пясък дълбае.
Като клада гори, но без плам.
Дохожда във нощите тъжно самотни - ...
  366 
Вечността ще чука на вратата,
с болка изпълва се душата!
Такава е на всеки съдбата,
ще ни приспи навеки тишината!
Дъжд ще се лее обилно, ...
  230 
Човекът прост е егоист,
трепери като лист
и дори е мазохист!
Гледа себе си и трите букви!
Ламти за парички, дрешки и обувки, ...
  192 
Надежда - сладка, но невъзможна!
Истина - боли, но е приятно!
Глупак - наивен, но искрен!
За момент си помислих, че съм прав.
Момент, продължил секунда, а всъщност – месеци. ...
  215 
Пробуждат се първи лъчи
и тихо с ветреца танцуват,
а сините плахи очи
на морската шир се любуват.
Пенливият пристан шепти ...
  182 
Животът е вечно движение,
движение само напред,
Човекът, с импулс вдъхновение,
успехът го чака навред.
Животът не знае посока, ...
  285  17 
Творец
Един живот не стига да опиша
Що значат думите за мен.
Че те са въздуха, дето дишам,
Че те са огън, те са плен! ...
  179 
Уморих се от вятърни мелници,
от красиви, но кухи Дулсинеи.
Уморих се от сивите делници.
И обещанията на лъжливите феи.
Когато посмея, поглеждам в огледалото. ...
  222 
Не вярвам, че животът е лъжа́,
ако лъжа е, как красиво лъже.
Не ми се връзва някак, не можа
от болката да стане зъл и тъжен.
Ръката ти препълва се с любов. ...
  246 
Вървя срещу течението, в което
от мечове са ветровете ,
върлуват хищници човекоядни
безмилостни, към който падне,
защото са родени... в нас... ...
  127 
„…“
Многоточие, скрито в кавички,
и свиреп въпросителен знак,
и тиренце, делящо на срички
едносричната думичка „сняг“. ...
  211 
Нова година, ново начало?
Как мислиш? Така ли ще е?
Със старите мисли във старото тяло,
с умореното, вече, сърце...
Дали е възможно промяна да има ...
  215 
Възможна ли е обичта, когато от безразличие обзет си?
Въпрос на чест или на слава са,
пироните забити във нозете?
Грехът си просиш, ако любов по милост даваш.
Любов ли е - от студ изтляваш в огъня на чуждите вини? ...
  161 
Ето, идваме на света,
раждаме се от светлина.
Нежен пламък, проблясващ в светлина.
И поемаме дъх за първи път.
После идва плач...и сълзи по бузите ни текат. ...
  138 
„Пред чужди
очѝ
не плачѝ!“ -
неспирно
небето ...
  177 
Човешка грешка и бамбук - расте оградата напук.
Като в човешки отношения - усеща се алергия.
Снежинка бяла пада в калта - превръща се в грам вода.
Водата прави чудеса дори попаднала в скала.
Тъгата в старата година остави - радост прегърни. ...
  190 
Ще дойде ден, в който ще прогледнеш,
денят, във който ще си спомниш!
Ще разбереш, че земните проблеми нямат тежест,
ще забравиш всички болки...
Ще съжалиш за глупавия страх, ...
  207 
Една сълза по скулите търкулна
соленото на трудния живот.
Безсмислено от нищото се втурна,
запазила горчивото в амок.
По нишките преплетени изкусно ...
  267 
Опитваш се да ме превърнеш в друга,
в удобна дреха или обувка по размер,
но аз упорито не се давам
и пришка получаваш, и мазол.
Досадно е да се опитваш ...
  177 
По пътя
Вървях аз, падах и ставах бавно,
крачих по пътя стъпка по стъпка.
Пишех за България с минало славно,
едно кътче от рая, това е моята страна! ...
  140 
Измина поредна година
на радост, на болка, мечти...
Изплете пак цветна градина
от трепет, от нежност, сълзи...
Изминаха дни на тревоги ...
  142 
Къде е бащината къща?
Домът, където всеки някога се връща
И всяко кътче ти говори
И някой спомен ти отвори
И миризми за минали неща ...
  158 
Коричката корава, приседлива,
годината сега ще отнесе.
За път навярно. Вече си отива,
проскубана като дръгливо псе.
Каквото взе, то чума го завлече, ...
  173 
Душата си заключих с девет ключа,
верига сложих. Тежка и ръждива.
Навярно на безмълвие се уча.
Покорството ли? Взе да ми отива.
Далече скрих и всичките огнива. ...
  192 
Предложения
: ??:??