Стихове и поезия от съвременни български автори
Не бих повярвала
Аз и ти заедно? Прекалено дръзко е, нали?
Не бих повярвала в любовта, даже и да ми се кълнеш.
Ще ме ползваш като другите, а после ще ме предадеш.
Този филм го знам добре, актриса в него съм била. ...
* * *
ти не познаваш силата ми
ти си чужд в този свят на чувства
пустинята е твойта майка
и пустота заема твойто сърце ...
Съвремие...
Свалячи - колкото си искаш...
и уморени от живота мачовци,
слаби, дълги, ниски,
умишлено се правят на палячовци... ...
Моите пролети...
Разпръснах пролетите
двадесет и пет
по петолинието...
А нотите в живота ...
Вечна самота
отново спомени нахлуват крадешком.
Сърцето ми лика ти пак извая
и стонове се сипят мълчешком.
И онзи поглед топъл, мълчалив, ...
Снимка
след толкова години на раздяла.
Какъв красив, мъжествен си на нея -
изящност, самочувствие и чар.
Но защо ли тя от мене те отделя, ...
Да забравя...
безутешно плачех за теб?
Как спях на пейката
пред твоя дом...
Преструвах се после, ...
дадох ти
Изпепелено то стои
Запали всичко в него
И после сам го угаси
Дадох ти сърцето ...
Отчаяно
Студът опустоши нозете,
гладни за скитане.
Брегът се сипна. Паднаха мъглите.
Бяла пара. ...
По човешки...
Не може да е друго и различно.
Дали си струваше да водя таз борба?
Това е толкоз лично и безлично.
Баща ви беше... доста лош човек. ...
''Няма невъзможни неща''
Една минута ти давам само,
да дойдеш и помислиш на моето рамо.
Дали е така, както аз си мисля,
че няма невъзможни неща. ...
Раздяла
От тъга изсъхнало листо
отчаяно се бори да се задържи
на върха на непреклонното дърво.
Но под командата на есента ...
Прозрение
Изравнена съм със тревата...
И се опитвам
да прозра
от нивото на пръстта ...
Ще те спася
Но няма те. От миналото спомените за подкрепа разпилях. . .
Ежедневно те прочитах с насалада - всеки ред,
а корицата сега оръфана и едва те разпознах.
И хиляди слънца в жертвоприношение поднесох ти. ...
Добре, че е белият лист...
че крия сърцето си зад оптимизма.
Не искам да бъда ранявана с думи,
пречупени през завистлива призма.
Така че - усмихвам се! Понякога трудно. ...
Истина
Светът е пред нас
с червените кестени,
с планините зелени,
и с болките бели... ...
Малиново вино
... „Опий се накрая, от сока малинов
на гърдите"...
Малиново вино в среднощния мрак
отпивах... Но свърши се... Жалко! ...
времето е наше
и будя се по-уморен, отколкото заспал съм.
Страхуваш се да опиташ, или правиш
каквото ти хрумне в момента на ритъм.
Погледни ме, времето за момент е наше, ...