Стихове и поезия от съвременни български автори
Диво
понесени през миналото щастие,
това е истината - всеки брани я,
но казва - търсенето малко е.
Обичаме да спорим със студеното, ...
Луна и звезди
Звезда запитала Луната:
„Ти, светило в небесата,
явно имаш своя тайна,
за да бъдеш тъй безкрайна. ...
***
душата ти да обитавам
щом всеки ден ти е еднакъв
като във филм с един участник
в река се къпеш все си жаден ...
целувка за сбогом
оставам сама,
прегръдка и прошка
прозират в мойта душа.
Тръгваш си, пътят е твой, ...
Събличай се бавно...
Събличай се бавно...
Покажи ми малко от твоята плът...
После още малко.
Нима е грях така да те гледам? ...
Отрицателен вот
Всичко вече свърши...
духът ми бе принуден
да се прекърши...
Отново ...
Небето се разтваря
(дете, по което кацат гълъби)
и ситен дъжд и цвят на люляк
по топлата земя се сипят.
В която стъпките блестят, ...
Разходка в гората
бяхме в близката гора.
Да, обаче изведнъж
се изля пороен дъжд.
Облакът над нашите глави ...
Най-бързият кон
за да се срещне с разлъка.
Докато започнеш да пиеш от радост,
вече пиян си от мъка.
Не ме търси с очи!
Не ме търси с очи.
Гласът ми не търси дори.
Той нежно вече не звучи,
че в тъга сърцето ми се сви. ...
Бях там
бях там, повярвай ми, бях...
исках да мисля само за тебе,
но не успях и заспах.
Исках да мога света да обърна, ...
Тежко му на онзи...
Ужасен сън с теб и нея!
Кошмар! Че сама съм...
Че без теб живея!
Но как??? ...