Стихове и поезия от съвременни български автори
Моралистка и пощальон
по Бертолд Брехт...
Моралистката в квартала изпищя:
„Пощальонът наш, пияница е, хора!
Велосипеда му видях подпрян ...
Хиберния - 3 част (последна)
и образи излизат от водата.
"Котелът ври, вода разлива
и бъдещето ни разкрива:
"Когато златната Арфа запее ...
Твоите две жени
по всички писани закони.
Тя ти сложи пръстен,
който така затяга пръста ти,
че почти забравяш да дишаш. ...
Удавени в текила спомени
сред безсметни глутници от хора,
седя на бара пак сама
и пак текила пия... без умора...
Каква ли мъка давя тази нощ? ...
Болка
кръв до кръвта.
Сама пак остана.
А защо си сама?
Така ти харесва, ...
Антураж
с огромен антураж от малки хора,
неразбиращи какво ще трябва да платят,
за да останат още ден във боя.
Колко болка причиняват ...
Водовъртеж
Дойдох на Земята
като искрица от
буйния огън на Живота
Горях от чувства... ...
Атлас
под възлестия крак на планината
с една жена и няколко овце
и къс земя на края на мъглата.
Той става много рано. Точно в шест, ...
Какво ме спира...
какво ме спира да скоча в пропастта,
да издера до кокал своЙта кожа,
с кръв да залея вечността?
Лудост или смелост е това? ...
7:30. Гробищата...
Бъди там навреме.
Зад смълчаните долища.
Живот погребан дреме.
Дъхът замира. ...
Чичо Гошо на рожден ден
торта с ягоди и крем,
защото ще празнува
днес рождения си ден.
Чичо Гошо се прибра ...
Мъж си вече
Роди се в кратка юнска нощ,
плачът ти изгрева посрещна.
Роди се, за да станеш мъж,
сила в теб да се усеща. ...
Разкажи ми
се спускат тихо по перваза на душата ти.
За мен болиш и париш... Страдаш още...
Не си забравил огъня, пламтящ в сълзата ми.
Разкажи ми! По вятъра се нося като спомен, ...
Сърдечно терзание
Като ранен вълк
вие вятърът.
Сух студ
е сковал душата ми. ...