Стихове и поезия от съвременни български автори
Спомен
идеализиран и добре замаскиран.
Мисълта е по-силна от чувствата
пред прага на времето.
Новото начало бледнее пред старото величие. ...
Щурчово приспиване
На вятъра цигулките настройват.
Концертът тази нощ не ще е лесен.
За техния успех да се помолим.
В блатото и жабите притихват, ...
Да бях... (26)
ма пустата склероза - пак забравих!
И вместо да ошетам - взех, че дремнах.
(да къкри боб на печката оставих)
Да бях навила си часовника поне ...
Грешник си...
наведен се мръщиш,
но в теб е Голяма вина.
Поискай, измолвай,
от Бога изпросвай, ...
Не прося!...
Само пожелай - ще бъда истинска,
ще те открия сред надеждата
и тая стара, стара мистика,
да я разбуля - без да ме подвежда!... ...
Обичал ли си нявга
че искаш в полет да я стигнеш?
Не й завиждай, тя самата
пътя ти ще осветли...
Ти дал ли си на вятър смелостта, ...
Трудни характери
На остри камъни
приличаме.
Оголени са чувствата.
Износени. ...
Мираж
Мъгливо е!
Някой ме пита за цигара.
Обръщам се -
само едно куче, ...
Животът ли?!
Вдъхновено от една фраза на , която силно ме заинтригува, оставил я в коментара си под предходния ми стих...
Загледан дълбоко в своето минало,
всеки прикрива кирливите ризи
и рови в неща - отдавна изстинали, ...
Безпътица
умълчано дихание,
плод на истинска красота,
павета на вярата,
потъпкани от хилядите безверници. ...
Различни сме, но си приличаме
песъчинка с песъчинка се намираме.
Защо ли тъй неудържимо се привличаме,
дори когато мокри под милостивите лъчи на слънчевия блясък
изсъхваме, но заедно оставаме завинаги в безкрайното море от пясък. . . ...
* * *
спокоен приемам участта, която ме очаква, подчинявам се.
Колко е студено, а мракът се спуска, обгръща дори и душата.
Толкова съм изморен, най-накрая ще намеря изцеление.
Ти все още ме гледаш с този влюбен поглед. ...
Като старо вино
като старо вино, отлежало.
Щом в чашата кристална заблести,
приканва те: "Отпий ме за начало!"
Опитваш го на малки глътки ти, ...
Където очите погубват сърцето...
сякаш намяташ расото.
Не можеш черните дела
да скриеш от масите...
Поглеждаш зад грубата маска. ...
Нарисувана приказка
Прегърни ме с пенливи вълни,
а за лодка сложи ми сърцето -
да преплуваме бурните дни.
Макар да е само за двама, ...
Сърцето ми е посредствен пианист
Сърцето ми - посредствен пианист,
партитурите често ги бърка,
устремно в полет е тъй напорист,
друг път, задавен в спомени, хърка... ...
* * *
а все едно от нищото ме върна.
Отдавна тебе чаках и желах.
Душата ми позна те, щом те зърнах.
В очите ти блещукаха звезди. ...
Награда
и лъжеш се напразно, все едно се утешаваш.
Няма го, това е, не искаш да повярваш,
прав си, така е, не спираш, не се предаваш.
А всъщност наградата за теб не е богатство, ...
Извън тълпата
всички се бунтуваха,
превземайки площадите
и сваляйки властта,
бунтувах се и аз, ...