Стихове и поезия от съвременни български автори
Нещо кара ме да се усмихвам
нещо в сърцето ми шепти
и блясъкът в очите е различен.
И болката голяма във гърдите... отмина, премина,
някой от мен я взе. ...
Желание
чиста, нежна и добра, да плача
за всяко откъснато цвете и за всяка умряла трева.
Искам да бъда като феникс,
в ръцете си да нося любовта, ...
Надеждата
сред лабиринти от въпроси криволичи.
Откъснати парченца от мечти
като несбъднат дъжд в праха се стичат.
Надеждата - неясен, странен свят, ...
Това ли са очите ти?!
Не бях ги забелязвала!
Зад поглед на убиец плачеш...
Това ли са ръцете ти?!
Не бяха ме докосвали... ...
Бълнуване
Ела, повярвах ти!
Ела, къде си?
Ела! Ела!
Обичам те! Ела! ...
Ще ме чакаш ли?...
Ще ме чакаш ли да бъда твоя
и утрото си в теб да преоткрия?
Ще ме чакаш ли да бъда зноя,
а нощните предверия да са магия?... ...
За щастието
бе на онзи бряг...
Поисках аз да го прегърна
и до него спрях.
Стопи се кротко и безмълвно ...
Хоризонтът
видях хоризонта,
той бе права черта -
а аз бях дете.
Когато осъзнах ...
Бяла лястовичка
Аз искам с тебе да остана, с мойта мъка болка ще си ти!
По леглото ми сълзите виж само как се разпиляват,
във сърцето ми бодлите - рани много болка правят.
През прозореца поглеждам, иска ми се и луната да заплаче, ...
''На седмото небе''
Знам едно приятно място,
което съм сигурен, че ще ти хареса.
Чувствата ни ще се слеят и ще е прекрасно,
моето сърце ще ти даде сега адреса. ...
Каквото искаш още, Господи!
Какво още искаш, дяволе?
Душата ми ли разкъсана да прибереш?
Нима я искаш, за да ми го върнеш?
Лицето му за миг да видя... ...
Следствия
Студена нощ...
Озъбено куче...
Разкъсано утро...
Разплакан ден... ...
Обеми...
"Разширете и Вие сърцата си..."
Второто послание на апостол Павел
към Коринтяните 6:13
Обемът ...
Бог ме води...
и клоните на бодливите дървета забиваха се в моето сърце...
вървях, но нещо в мене трепна и се спрях.
Колко ли Си страдал Ти,
колко ли Си мъка преживял? ...
Проклятие
и искам
все повече небе
над мене.
Все повече от слънцето ...
На добър час в океана Поезия
Едно сияние до пурпурност прегръща
и цялата с вълнения блести
днес във Пловдив, Балабановата къща.
Причина за това си Дима – ТИ! ...
Гугутката
Една гугутка "пърхаше
върху" другата гугутка
на боровия клон,
а после "другата" ...
Колко % истина?
почеркът на самотна жена на бара?
Колко % истина е
сълзата в очите на дете?
Колко % истина е подтиснатият гняв ...
Право на избор
Нима длъжник си някому за нещо?
Нима пионка ти си в нечия игра?
И свободата ти се вижда бреме тежко?
Не давай да ти слагат очила, ...