Изминаха три тежки години.
Леглото, на което спеше става все по-студено.
Стаята е тъмна и мрачна.
Къщата без теб е тиха.
Няма те, за да изгониш тишината с веселия си глас. ...
Опомни се...
Виждам грижливо съхраняван хаос.
Разхождам се и някой шепне ми, за жалост.
Усмихвам се и вдигам своя поглед,
намирам те и започва поредният ми полет. ...
Изгревът събужда моите чувства дъкбоки, истински и необятни.
А залезът отнема всичко истинско и обяснимо.
Любовта бавно си отива.
Сърцето страда безутешно за всичко преживяно и красиво.
Погледите се пресичат, телата се отдалечават. ...
Невидима си за хорските очи,
невидима за тях, а така да боли,
невидима си и за него дори,
невидима... а така го обичаш, нали?
Сама себе си не можеш да познаеш, ...
Отново съм в този автобус...
отново спрели сме на тази спирка,
в устните си на кръв аз имам вкус...
и ето, пак виждам същата жалейка.
От дясно все така стоят... ...
Капки дъжд се сипят, любовта ми скриват.
Капки от любов, любов - все още жива,
макар и нереална, но прекрасна .
Обичах аз до болка, болка - още тлееща в мен
и изгаряща ме всеки ден. ...
Тази нощ с топли устни разтворих Портала
между Ада и Рая, между Святост и Грях
и разкриха се бездни от страст. До премала
бездиханен щастливо потапях се в тях.
И пулсираше тръпно под върха на езика ...
Когато замълча, е просто нужда.
Една от всичките. Но ми е важна.
И всяка дума е безкрайно чужда.
Отвътре не ми идва да я кажа.
Когато ме е страх, копая дупки. ...
НЕ СЪМ
Не съм лунно сияние в тиха нощ,
не съм слънчев лъч над синьото море,
не съм розов храст отгледан в разкош,
не съм звезда в безкрайното небе, ...
Аз пак ти пиша от онез писма, в които се кълна, че те обичам! Отново сгъвам белите листа и ги прибирам, без да препрочитам!
По кой да ги изпратя и къде? Ти нямаш ни адрес, ни номер. Че до небето, там, където си, не мога да ти пусна даже спомен!
Цветята ги запазих, за хербарий. Венец красив от тях ще ...
Перо от гарван черно ме погали -
потръпнах от тревога и тъга.
С горчилката на думи се задавих
и в мен отекват тежко досега.
Приятелското рамо ми е чуждо, ...
Ти потегли натам, тъй самотен и сам,
без да кажеш, замина си просто.
И небето, което всъщност щях да ти дам,
се превърна в едно многоточие...
Ти си тръгна. Дори не погледна назад, ...
Орисница, в нощта, в която аз съм се родила,
орисала ме е със странна вълча сила.
Духът ми да лети сам в гората,
когато е царството на тъмата.
А през деня, ...
Мечти
Какво е живота ти без мечтите.
Огъня, разпалващ копнежите на твоето сърце.
Ние всички сме хора, следващи своите мечти,
стъпвайки на нашите нозе, правим крачките си ...
(по горски записки на многоуважаемата Д. Поетеса)
Там, в усойната, затънтена дъбрава,
непредпазливост даже за минутка
води до насилствената незабрава
за изтръпнала от… свян… гугутка. ...