Стихове и поезия от съвременни български автори
Следосмомартенско
изгрев жадуван и залез непосилен
съм аз, тъй простряла ръце във висините,
все още съм негова сянка и гибел.
Приела обвинението и истината, ...
Само сърце
Как тъмно е наоколо и колко ме боли.
Не вярвам, че за жена ти някога си плакал,
не вярвам вече на мъжките сълзи.
Копнежи, обещания, безброй мечти, ...
^ ^ ^
по мъничко щастие -
в малка торбичка
прибирам
усмивка на някой познат, ...
Обичам...
Обичам – с нея аз във теб се вричам…
Обичах аз… толкоз сляпо и нежно…
Обичах теб, само теб и любовта…
Но за последен път аз казвам, че обичам. ...
Розата оградата премина
Роди се роза -
ефирна,
чудно хубава,
добра. ...
Не вярвах
че окови има нежността,
че тъмна е понякога страстта,
че сливането не е любовта,
че има мъка в радостта...
Непобедимата
някой да я победи,
някой с нея може ли да се пребори,
може ли да я надвие
или всеки като мен ще се озори? ...
Баба Марта
през гората, през нивята.
Водела със себе си
птичките, цветята.
Мартенички вързала ...
Мъртва
Всички казват, че аз умирам.
Но все още се чувствам жива.
Аз няма да вярвам на техните лъжи,
които мога все още да видя през тези очи. ...
Копнение
дай ми шанс, със любов приюти ме...
Обещавам ти, срещна ли рай след смъртта,
ще го кръстя на твоето име!...
И небето ще кръстя на чудните дни, ...
Истинска случка от днес
Днес Господ ме споходи на обекта.
Яви ми се във образ на жена.
В очите ме погледна и прошепна,
че искал моята "Приятна свобода". ...
Мираж
родена от безкрайната тъга
и тъмнина душата ми повежда,
за да се срещне с твоята душа.
За първи път обичам тъмнината, ...
Погледи
Да можеш да ги четеш
е изкуство.
Погледи: уморени, пияни,
дрогирани, безизразни. ...
На една непозната...
посрещна ме на входа
(напълно непозната бе за мен).
Очите й, изпити от тъга.
Една жена, ридаеща без глас, ...
След мрака
мечтите ни гаснат в тъмнината.
Изтъкани от болка, вървим напред,
търсим себе си там, в самотата.
Сякаш няма път, ...
Не казвам днес, добре дошъл!
Отивай си -
за теб е входът забранен.
Душата ми - разхвърлена е стая,
а твоят свят - до крайност подреден. ...
* * *
Стоиш и гледаш лудия бяг на мечтите ти по моята кожа...
Аз съм спкойна...
само твоите мисли отиват и се връщат пак...
пак по моята кожа. ...
Прощавам ти
аз парченца от сърцето си събирам.
Спомням миговете ти със мен,
но при мен не те намирам...
Всичко свърши толкова отдавна. ...
Черногледо
(Той сам по себе си е твърде тъмен),
но моята звезда ми се оплака,
че все изгрява миг преди да съмне.
Току да се напъне, за да блесне, ...
* * *
отпуснах се и малко по малко се предавам.
На думите ти лесно се поддавам
и с наивност се оставям и подарявам.
Не успя да зърнеш истинското момиче, ...
Химия или нещо повече ...
всяка малка мисъл необратимо уврежда.
Болката я няма вече в това сърце-развалина,
останала е само алкалната му тъмнина.
В електроотрицателности различни се преплитат ...
из "малки парчетии"
жаден спомен от детството.
Напича пладнето на живота.
Душата ми
Душата ми е изворна вода -
не знаеш откъде дошла е и къде отива.
Следва пътя си сама -
така се чувства най-щастлива. ...
разминаме се някъде по пътя
а бяхме тръгнали в една посока.
Мен вятъра на промяната ме посети,
теб пленяващото слънце нежно те погали!
Аз към теб бях тръгнала, ...
Песъчинки
разля пред мен,
бушуващо, претеглящо
и необятно,
а приливът, ...