Стихове и поезия от съвременни български автори
Супер Герой
Жертваш себе си без съмнение,
всеки твой ход е изпълнен с вълнение.
Там си за всеки изпаднал в нужда,
сякаш четеш в сърцата наши. ...
Съдба ли бе...
Обичана, ах... колко мразена!
А с поглед равнодушен се плъзна,
по гребените на вълните...
Те, люшнали се... чак до хоризонта. ...
Липса на любов
Обичаш ме, защото ти готвя вкусно
и защото съм робиня вкъщи.
Обичаш ме, защото съм покорна,
мила като укротена дива котка... ...
Прокълнати ангели
Усмихва се на всички ни,
върви наоколо сама.
Без лице, крачи напред.
Поглежда ни бавно ...
Църква за смоци
Дойде и му покълна с болка в пръстите.
Добре, че вече свикна във градината
наместо вишни да засажда кръстове.
И тая пролет просто му се случи. ...
Ще те убия...
Искам да бъда в черно -
шик и много модерно.
Искам да плача кръв,
да впия зъби в твоята плът. ...
Младата й смърт...
студена, бледа като зима,
покрита с одеало от цветя,
не мърдаше... не бе ранима.
Лицето й навяваше тъга... ...
Последна надежда
ти пося в мен семето на надеждата -
надежда, която започна малко по малко
да ме убива всеки ден.
Убива ме, защото тя бе фалшива ...
Живот и смърт
Животът ни, не е ли сън мъглив,
който към блатата ни повежда,
не гониме ли вятъра лъжлив,
отекващ глухо в празната надежда?... ...
Съборената съвест
..................................................................................................................................................
Подгъна тънките си коле ...
Смирение
Като тихо смирение в мен,
като топлата обич в косите
се усмихваш, а утро студено
днес пилее и стряска мечтите. ...
Вътрешен инат
всяка паднала маска от мен
би ми донесла още от това същество,
което все не може да докосне теб.
Може би знам, какво бе грешно тук - ...
Художничка на болката
Схванах се. Не исках лицето и да претворя.
Талантът ми чудесни щрихи нарисува.
Отказвах и, но нагла беше Тя!
Завърших "прекрасната" творба. ...
Седмица на гората
Отива си денят обикновен,
заглъхват грижи, притеснения.
И неусетно празник вдъхновен
поражда радостни вълнения. ...
Кръгът
а по средата е дълбоката яма,
в която потъваш като късче олово
и изход от дъното сякаш просто няма.
Но винаги кръгът над теб се отваря ...
Грях ли е...
Чаша обич с глътка поквара.
Чаша болка с глътка обида...
Сълзи... Лед...
Полъх на поквара. ...
Аз просто те обичах...
Аз просто летях
като птица в очите ти,
небесносини и искрени,
събрали стаените истини ...