Стихове и поезия от съвременни български автори
За теб...
сърцето, невинно и само.
Като че ли прерязано с нож,
няма да тупти и тази нощ...
Остани, не си тръгвай!!! ...
Прегръдка на нощта
В ушите ми отеква мракът.
И още по-злокобен отпреди,
застила в мен пустинни самоти.
В моменти на настъпилите тъмноти ...
==Закъсня==
но твоите малко закъсняха...
Когато моето сърце пареше,
ти с него си играеше.
Подигра ми се и си замина... ...
Един Копнеж
как искам усмивката ти да върна.
Как искам отново да те зърна.
Как искам в твоите прегръдки
да се озова и бавно да се разтопя! ...
Благодарността е тежко бреме...
Захвърлена в душата, дреме...
На светло тя не се показва,
защото има да разказва
за миговете ни на слабост, ...
Спонтанно
тишината ми с плисък разля...
Той бе млад. Гонеше трийсеттака,
но посегна към чужди слова.
Аплодираха всички успеха, ...
Луната
Виждам нощното небе и изчезват всички страхове!
Но какво ли погледа ми гали?
Луната и нейната изящна красота!
Какво се крие в твоята душа!? ...
Мартенска вечер
Разнасят се бавно
в облаци черни,
с ехо от крясъци, впити във спомени.
Обгръщат душата ми ...
Сълзите си ще скрия в душата
не ще ти позволя да ги намериш.
Когато съм със теб няма я тъгата,
далече ли си, спътница ми е позната.
Сълзите си ще скрия във душата – ...
Ела при мен
Какво искаш да направя,
за да ти докажа любовта ми?
Не мога за миг да те забравя,
ти тотално взе ума ми. ...
***
разкъсва се сърцето тъжно
и изтича се кръвта от вените,
а ти със страх броиш звездите...
Прокрадва се абсурда зад завесите ...
Живот като на кино
като пиле, държано в кафез,
подлагам градът на вечерна проверка
или казано просто - правя му тест.
Среднощни "каубои" се бият пред бара ...
Там, в ъгъла...
Скрила лице като малко дете…
Завита с копринена тишина,
сякаш като призрак съм в нощта -
не усещам студа… ...