Сянката над теб е твойта падаща звезда,
страхът у теб е повече от твойта свобода,
отчаянието у теб те тласка в пропастта,
потъваш надълбоко в плен на твойта нищета...
В ръцете си държиш това, което пропиля, ...
Гледам през прозореца навън,
а през душата ми се процежда
непоносимата, разяждаща тъга,
за това, че съм сама и без надежда.
А есента сега ми се присмива, ...
Изправена пред своите копнежи,
със икона във ръка…
Трепереща, никой не иска да я забележи,
пред нея се разпилява любовта…
Целува очите ти на снимка, ...
Аз знам - до днес аз нищо не загубих.
И много пожелаха ме: опивах, властвах, бях...
По пиршества блестях, разлюбвах, любих,
видях - от всичко на света видях!
Аз знам - във някакви далечни полудели нощи ...
Понякога най-тъжно е, когато не вали,
самотно е небето без гърмежите
и плачат изгреви без глас за дъжд,
умира в шепите ми времето…
Понякога на ум минавам светове, ...
Обичай ме... Добра и лоша...
Простил невинните ми женски грехове...
Дори когато жилото по скорпионски точа...
И те оплитам в тъмните си страхове...
Обичай светла радостта ми ...
Обичам те в ромона на тихия дъжд,
теб, проникнала дълбоко в душата.
Тази любов тъй безгранична задръж,
сливаме се с теб в цвета на дъгата.
Обичам те в капките на свежа роса, ...
Никога за нищо не е късно.
Да блеснеш или станеш за резил.
Да вържеш възел, после да го скъсаш.
Или да бъдеш с някого по-мил.
Никога за нищо не е късно. ...
Дете... мъж... ангел... демон... какво си?
Понякога наивен си по детски,
понякога като Сатана си ти греховен:
измъчват ме толкова много въпроси.
Коя ти същност повече желая? ...
Цикламените ириси на утрото
оглеждат хълбоците на брега.
Скалата, с лунните лъчи флиртувала,
виновно моли Слънцето за прошка.
Но Слънцето е тъй ревнив жених - ...
Изтрий с ръка ти любовта,
от нейните окови избави ме.
Спаси ме, моля те, върни ми радостта,
а след това върви си и прости ми!
Проклинай ме, проклинай любовта, ...
Студено и тихо е там, сред пространствата
и вакуумът ледено трака със зъби.
Сами астронавтите връзват си раните
на звездния вятър под тъмния зъбер.
На тежки мълчания сбруята схапана, ...