Стихове и поезия от съвременни български автори
Съдът на живота
Любов ли е, когато ти спира
примряло сърцето -
прескача, препуска,
при звука на гласа му само ...
... Нека Тя настигне мен...
на безумното си паметно безделие:
„Аз съм българче, обичам...
като костенурка след Историята да тичам...”!
Изгрев
щастлив, че с много радост е дарен.
Луната го обгръща със милувка
и го приспива с глас благословен.
Звездите топлят меката постеля, ...
Прокрустово ложе
Прокруст е прякор на атинския разбойник - великан Дамаст.
Той подлагал пътниците на изпитание - дали ще съвпаднат
с размера на неговото т. нар. Прокрустово ложе.
При липса на съвпадение, на по-високите режел краката, ...
Трепет
Нима понякога не се събуждаш нощем
от мисълта, че няма никого до тебе?
И само в стаята проскърцва тихо още
часовникът, отмерващ с точност времето. ...
Какво да направя, за да ме обичаш?!
Кажи и ще се постарая!
Гроб за туй, що в мене не харесваш, аз ще изкопая
и там във него ще го погреба.
Кажи и ще се постарая! ...
Простете, баронесо...
с въпросите си нарушавам.
В бръшлянна тишина край гроба
събитията кротко са заспали...
Кажете, липсва ли Ви шепотът ...
Денят
Дойде и този ден и в мен потръпна
кръвта, останала от мечовете стари...
Тих глас ме призова да стъпна
пред гробовете на деди прастари. ...
Фотографирани спомени
чисти ме гледат, усмихнати някак.
Запечатани върху хартия са някога,
да запазят спомена за бъдещите дни.
Изнизва се времето в безгрижни игри - ...
* * *
да бъдеш честна със себе си
след толкова много присъствия...
Светът
сърцата някъде прокудили,
очите сме затворили широко
и някак си слуха си сме загубили.
Гласа си, мислите си не разбираме, ...
Измислено се скитам...
Без глас останах. Убих последния си крясък!
Удавих сълзите в усмивки светломаскарадни.
Направих си дворец от морска сол и пясък...
Уших си рокля от илюзии... изпепелени, празни. ...
Бабините чорапи
заплела ги, мъъъ... пуста да остани -
ред плете, по три разплита...
И когиш ша свърши, хич не питай.
Сбърка още от начало бримките горката, ...
Басня
напрегнал всичките си сили
и цъфна, дръзко извисил
снага над другите бодили.
Изгледа всички насмешливо, ...
Aко мога...
Да прераждам себе си и свойта плът.
С усмивка да умирам все начело,
а мъглите да чертаят моя път.
Ако мога, искам да съм порив. ...
Ангели - "Отмъстители"
Екстаз се спотайва край самотния бряг.
Тайно общество се крие отвъд морето и неговия рев.
Не обичам човека по-малко, а природата повече"
Лорд Байрон ...
Ела
намерих фона
на моята мечта.
В гласа ти
ехото и прокънтя. ...
В памет на Вероника
Тръгна си безмълвна,
без да кажеш „Сбогом",
остави ме самотна
с тази, цялата тревога... ...
Поетите са чудни хора...
вярват и обичат.
Те бродят влюбено в простора
като волни птички...
Поетите са странни хора - ...