Ти чуваш ли мелодията на песента, макар да си потънал в тишина?
Ти виждаш ли красотата на деня, макар обгърнат от душевна тъмнина?
Ти усещаш ли полъха на самотата, докато вървиш измежду стотиците хора?
Какво те влудява?
Това, за което копнееш, проблемите, които ти тежат? ...
Сънувах, че ти завинаги си замина,
че в небето отлетя и отново ме подмина,
ти страдаше и дори сълзи видях,
в съня си плачех и за теб скърбях!
Чувствах силно напрежение и се вълнувах, ...
Аз бях до теб, когато беше сам,
когато нямаше кой да те обича.
Вярвах сляпо в твойте думи,
които после ме пронизваха като куршуми.
Вярвах ти, когато казваше, че ме обичаш. ...
Отломки
Ти невинно пилееш усмивки и погледи сластни.
Всеки залез ти носи усещане сладко за грях.
Твойта обич е тънка свещица – от полъх угасва.
(Знам го вече, но толкова късно защо го разбрах?) ...
Не е обичане това. По-истинско е!
Дори когато си щастлив, за тебе ме боли!
Усещам те дълбоко и те има...
Там, където няма никой друг, си само ти!
Щастлива съм, че имам те... (навсякъде). ...
Изстинали са дръзките отричания.
Не щеш ли да си поиграем с думите?
И въпреки че няма съм, проклинам те,
изгубила магията за влюбване
По пътя. Любя се с езичници. ...
Дали така на всички е наречено
или пък всички други са си в ред?
Измъчва ме съмнението вечно -
поет ли съм или не съм поет?
Във младостта си всеки може да попише - ...
Липсваш ми, а трябва ли да съм без теб,
съдба ли бе или просто лош късмет -
да те загубя, да избягаш надалеч,
да знам, че няма да те видя веч...
Липсваш ми, не знам защо, а и не бива, ...
Без думи...
Отново без думи на прага сам стоя, моля се и плача...
Сълзите ми се стичат в душата, а сърцето мълчи...
Вече няма какво да каже след чувствата дълбоки...
Наказание ли е това или благодат - тази силна жажда за любов? ...
Всичко започна от скапаната трева,
ти дори не попита: "Какво е това?"
Сега си нагоре, по скалата от наркотици,
по-безпощадни дори и от българските политици.
Сутрин ставаш замаян, не помниш нищо от вчера, ...
Kогато си замина, ще ти липсвам ли?
Ще изпиташ ли поне малко болка?
Когато си замина, ще си спомниш ли как те обичах?
Ще си спомниш ли кой те крепеше през тези години?
Когато си замина, ще ти липсвам ли? ...
Мислите ми скриптят като пясъка
под краката на тръгващи рибари.
Като мрежите им, верен и жадуващ,
аз разсичам еднообразността на синевата,
за да заселя във пейзажа тревожността на уловена риба. ...
Във униформа се завоалираха пороците,
и започнаха да си играят на морал,
а сляпо вярваха им на лъжите простосмъртните,
издигайки ги в култ, във идеал.
Пък демонът ехидно се присмиваше, ...