Стихове и поезия от съвременни български автори
Отегчително любовно
а се оказа, че потръпвам от думи две...
И чувствам ги, но не го показвам,
сякаш ме е страх да не отхвърлиш ме...
Любов ли искам аз да прося ...
За душите
>
> Замислям се. Заслушвам се. Говорят ветровете.
>
> А може би това е говорът на тези всички, ...
Огнен лед
И дори във лед сърцето ми да се превърне,
да тупти и да живее, то ще продължи!
В любов да ти се врича ще започне,
тази бучка лед, скована от лъжи. ...
Елфска гора
Чуваш ли песента, далеч отвъд дърветата?
Чуваш ли безгрижния свят във въздуха?
На това място, където цари вечна хармония
отдих душата открива след тежкия ден. ...
В стаята
и всичко напомня ми за теб сега.
От старата картина и счупените стъкла,
до нелепо наранилите се две сърца.
Отдадена бях до толкова на любовта, ...
Моята локвичка
Моята локвичка!
Ядосваш и се.
А аз на теб се ядосвам:
съсипа ми локвичката! ...
Обречено на непрочитане
Сега си тръгвам. Адски ще ти липсвам.
И дълго ще привикваш да ме нямаш.
Ще секна като стих. Не ме дописа.
Не се вини. Писалката е нямата. ...
В търсене на любовта
обзет от безкрайна самота.
Черна дупка разяжда ми душата,
кърви сърцето от мъка и тъга.
Очите ми вглеждат се в безкрая, ...
Хайку
от мен не се разделя...
Споменът е жив!
Ледено Сърце
Толкова дълбоко, че стана част от мен.
Щом те опознах, завинаги останах в твоя плен.
Искам да погледна света през твоите очи.
През тях ще видя неща, които знаеш само ти. ...
Усмивка
стопила се от слънчево докосване.
Полюшващо се кичурче коса,
донесено от вятъра на спомена.
Една усмивка, като слънчев лъч, ...
Изповед пред ада
За кой ли път на колене се моля
пред Бог да ми прости
за таз невежа слаба воля.
За кой ли път ще плача ...
Там горе
Навсякъде виждам хора,
които от високо ме гледат.
Качил ги е някой там горе
и сега не могат да слезнат. ...
Отърси се от мъките
Не ставай смешен, кой ти забрани това?
Всяка втора ти отричаш,
затова не си щастлив сега.
Пресъхнали до дъно са очите ти. ...
Четири месеца любов!!!
а после четири раздяла,
това е нашият живот,
това съдбата е избрала.
Четири месеца щастливи ...
Недей да се отказваш от мечтите си
която ти горчи като пелин,
която мъчи твоята душа ранена,
която я човърка със остен,
която я гори като с желязо ...
Сълзи в нощта
и се превръщаха в блестящи кехлибари.
За някого Луната бе дъга,
ала за мен тя всъщност бе олтарът,
пред който коленичих и шептях ...
Вечност
наместо викове пулсираше коварен страх,
в отломъците сред експлозията на намръщеното време
купчини митове навързани съзрях.
Издигаха се планини от горди предразсъдъци, ...
Кръговрат
Endangered Species
Изкуствено-безпогрешни мисли.
Губи се човекът.
Уплъквателну
чи била съм ирутичка...
И къквоту дъ им сторъ -
виждъ съ пурнуграфичну.
Но и яз дъ съ уплачъ - ...