Стихове и поезия от съвременни български автори
Дъхът ти спря на мойте устни…
Треперейки.
Докосна ги едва, но сякаш ги изгори в
изпепеляваща целувка -
бездиханна. ...
Пространството
И някъде в пространството
останаха...
Мечтите възникнаха
и на птиците ...
Голота
които през времето раздадох?
Нима на никого в сърцето аз не влязох?
Нямам допълнителна душа...
Искам моята да прибера! ...
Любов с вятъра
да се слея с вятъра в горещината.
Любовен транс, сплетени тела,
взира се във нас смееща тъга.
Сълзите й събираме във чаша, ...
Хайде, майсторе
Хайде, майсторе, зазидайсянката ми в твоя зид,нека всички да те видят,че си майстор най-велик!
Хайде, майсторе, посей миплачеща върба над мен.Слънцето като огрей ме,птичка в клоните да пей!
Направи чешма ...
Събличах те
копче по копче,
копнеех да бъдем едно цяло
и те милвах с премръзнали пръсти,
целувах голото ти тяло. ...
Лабиринтът на сърцето
една постройка с много пътища.
Но кой от тези е избрания,
кой е точно моят път.
В лабиринта си се лутам. ...
АЗ НЯМАМ КАКВО ДА ТИ ДАМ
освен две голи, но пълни със обич ръце.
Очите на грешница, душа като храм
и сърце, което обича, едно ми сърце.
Аз нямам какво да ти дам. ...
Какво съм аз без теб?
Една отрова смъртоносна
за света, деня, нощта...
Унищажаваща живота,
несъзнателно, без звук, без глас... ...
Необяснима носталгия...
дърветата се къпят в сълзи.
"Обичам те!", крещи душата,
а в сърцето не спира да боли.
Ти бе за мен стихия ...