Стихове и поезия от съвременни български автори
Ти се върна
Захвърлих тъгата през оня прозорец,на който те чаках и денем, и нощи вятъра питах колко ли ощеще бъдем на две различни места!
Ти се върна! Изпълни с копнежимоя дом, моя свят посивяли след ...
Прости ми
остави ги голи и боси
да се влачат от болка превзети
и милостиня от тебе да просят...
И те се влачеха, влачеха безспирно, ...
Когато забравих...
че не знам какво.
То бе много важно,
а на мен ми беше все едно.
Тогава разбрах, ...
Не съм поет
Не съм поет, поезия не пиша!
Не съм поет, не мога да творя!
Не съм поет, не думите избирам!
Те избират мен пред листа във нощта! ...
Намачкан чадър
локви цапат нозете тъй морни...
По прашния път пробягва крадец
влачи мечтите си черни, бездомни.
А облаците рисуват дъга, ...
О, сърце!
О, сърце! Кой прокле те на ужасна самота?
Кой мрази те, че чак поиска да те задуши
в тез кошмарни дни без ласките на любовта?
Кой пулсът ти да спре се осмели? ...
Сама
Сама
в среднощната тъма
търся лек за изгубената си душа.
Търся спокойствие и тишина, ...
край на любовта
край на безсънните нощи в рисуване на лицето ти.
Поведението ми е вече друго - крайно,
забравих теб и уханието ти.
Сега животът е по-красив! ...