Стихове и поезия от съвременни български автори
В казармата
Нощ тъмночерна се спуска над мен,
сънят пак не идва, измъчвам се аз.
Мечтая за много неща наведнъж,
но колко далече от тях съм сега… ...
Поука
Когато бяхме ученици в единайсти клас
обичах аз момиче във захлас.
Изчаквах я след часовете, ходехме на бар,
приказвахме си за живота стар. ...
Умората
Допива...
Допива свойта старост.
Допива я във парещия ден,
Допива в празнотата. ...
Убийците във нас
Не можем нищо да забравим.
Студеното желязо е в кръвта ни,
Убийството е нашата зависимост.
И днес убийците във нас ...
Недей
Не питай как съм, знаеш, че боли.
Не се кълни, не искам да прощавам.
И не мисли че плача - просто вън вали!
Не ми припомняй, че били сме двама, ...
Две разпилeни души
мътни сълзи.
Обич разпиляна,
две кървящи души.
Вълнения неспирни, ...
Изповед
усмихваш се на дългата им черна свита,
говориш си с тишината -
добър другар е самотата.
Краката ти затъват в тиня мръсна ...
Безимена история
и срещнах там една душа,
приседнала на тротоара във прахта
да плаче тихичко за любовта.
Приседнах мълчалив до нея - ...
Самота
душата ми е пуста: далече си от мен;
изпитвам силна мъка,
чувство на тъга, голяма суета,
в хладната тъма. ...
ПРИЗНАНИЕ
но чувствам трепет всеки миг,
дъхът ти бистър ме омая
и вдишвам твоя светъл лик.
Очите ти са толкоз тъжни, ...
Вече не те обичам!
като вече всичко свърши?!
Защо в мислите ми пак си ти,
не разбра ли, че нямаш място там?!
Защо не ме оставяш да бъда същото момиче, ...
Вали
и отново всичко в мен крещи.
Защо отиде си от мене ти?
Защо сърцето ми разби?
Много дъжд днес се изля, ...
Тътенът на Човечеството
Дървета спящи...
Първи автобус.
Това значи, че
с тъмен грохот ...