Стихове и поезия от съвременни български автори
В ДЪГАТА ЦВЕТЯ....
и помаха виновно за сбогом с ръка.
Не успях и да кажа, че ще ми липсваш.
Не можах да извикам... и да те спра.
Ослепях за света и чужди копнежи, ...
НАРИСУВАЙ МЕ...
Нарисувай ме! Нарисувай ме в картина пъстроцветна -
от дъгата багрите в палитрата си събери,
аз кокетно ще ти се усмихвам, без да трепна,
в ярки тонове ме сътвори... ...
Усмивката ти...
онемях, думичка не можех да ти кажа.
Старата буца в гърлото, там си и остана,
опитвах се безраличие да демоснтрирам, но не можах да ти го покажа...
Преобърна се сърцето ми милиони пъти, ...
Алени очи...
превърна очите ми в алени лилии.
Крсиви за гледане, но кървави...
Унищожени, самотни, влажни очи...
Казваше, че обичаш червеният цвят, ...
Вече не си ти...
но защо ми са те,
като не мога да виждам теб?
Не мога да зърна усмивката ти,
очите ти... лицето ти... ...
* * *
Обичта ти за мен
ти я връщам на тръгване.
Посрещни ме със нея
в края на пътя ми. ...
За външни лица забранено!
и да вляза в деня не е лесно.
Тук навсякъде има табели:
“За външни лица забранено!”
Крача, мразят ме птиците. ...
НЕ СИ ВИНОВЕН
в която бавно плува унизената ми същност.
Пред теб усмихвам се и крия своята тъга.
Не си виновен, че срещнахме се твърде късно.
Душата ми захвърлена върху паважа, ...