Стихове и поезия от съвременни български автори
Две очи
Какво виждаш?...
Виждаш ли колко
празни са сега?...
Вперил поглед, ...
За един.......
и ума ми взе, нали?
Аз момиче малко бях
и лъжата не заподозрях.
Лъжеше ме ти, ...
Любовни мъки
които забравят се лесно.
Тихо напускат хартията
кънтящи на кухо слова.
Анемия мъчи ги; липса. ...
Времето само ще си покаже...
само и само да свикна с мисълта, че теб те няма.
Но заминаването ти за мен остана непонятно.
Отвори се в душата зеещата рана...
Сега нямам право аз да плача, ...
Прииеми ме...
не искаш прошка, искал си да поговорим.
Толкова много си казахме тогава,
а сега на заинтересовани трябва да се престорим.
Длъжна съм да те изслушам, на себе си това дължа. ...
остави го
Стига го обича ти!
Спри да мислиш все за него!
Спри да питаш как е!
Спри да страдаш! ...
Последен подарък....
колко болка са събрали, как безмълвни плачат?
Изцедиха в мене всички сили
и капка надежда да им върнеш чакат...
Но уви, ти си там някъде... ...
* * *
Пак ли всичко ще свърши,
преди да е още започнало?
Сленцето - недозалязло
се скрива в разплакан облак. ...